Просто един лист
Когато думите са най-големият ни враг, когато всичко е загубено, когато не сме сигурни в себе си в чувствата си, тогава какво ни остава?
Един бял лист, лист, който ще побере поредната история за живота ни, за живота ми, поредният лист, изписан и с радостна тръпка, поредният лист, попил в себе си аромата и влажността на сълзите, на мъките на болките, на любовните трепети.
Пак пиша, защото когато не ми остава нищо друго, се обръщам пак към думите, те които понякога ми носят много тъга, но въпреки всичко остават най-верните ми приятели в трудните моменти. Когато бяхме малки, ни бяха учили, че думите могат да разплакват и от щастие, и от мъка и обида...
Пораснах с още една година, но не успях така и да овладея изкуството да не наранявам, а и да не бъда наранявана, може би защото все още никой не е овладял това велико изкуство. Някой беше казал: "Живеем, мразим, обичаме, радваме се, скърбим, но всички сме ПРОСТО ХОРА".
Всеки избира какъв да бъде - да кажем добър за едни, лош за други, безразличен за трети, а за себе си - и той не знае. Но най-трудното от всичко остава това - да бъдеш себе си, защото е лесно да се промениш, но е трудно да бъдеш това, което си без маска и грим.
Животът ти поднася изненади на всяка крачка, радостните и тъжните моменти вървят ръка за ръка, но когато ти се плаче, когато те „боли" сърцето, тогава ти търсиш подкрепа и сили първо в себе си после в околните. Защото никой друг не изпитва болката така, както нас, никой не може да усети болката на вътрешните ни рани така както нас. Понякога и думите са непосилни да изразят напълно чувствата ни, така както сълзите ни не могат да излеят цялата болка на сърцето ни. Тогава листа с нашата история успява да се докосне само до сърцата на тези, които са изпитали подобни чувства. Ще се запитате къде е смисъла на този лист, е аз ще ви отговоря, като разберете, че не сте били сами в болките си, че е имало и други, които са изпитвали същите силни чувства като вас и са успели да преодолеят болката и да се изправят на крака, това ще ви даде сили да гледате напред. И да вярвате, силно да вярвате, че всичко ще се нареди, защото когато нищо друго не ни остава в този живот, не трябва да губим двете си най-ценни неща - вярата и приятелството с думите.
© Вили Мотовили All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пак не съм съгласна с теб - важното е все пак да искаш и да имаш как да изразиш чувствата и мислите си на белия лист - за вдъхновението няма граници!
-
Не съм съгласна с теб,българският език е богат,но не чак толкова,ако вземем за пример френския или английския,те са много по-богати.Забележи ,че ние използване една дума за много неща,докато в другите езици,например френския имат дума за по едно нещо.Е това си е лично мое мнение,а и мнение на някой мои преподаватели(фиЛолози),най вече,тъй като уча в езикова гимназия и много често сме имали такива дискусий.
-
Не е точно така - българският език е много богат. Зависи от много нещо дали човек може да изрази чувствата си върху белия лист. Много е важно емоционалното му състояние, натрупания опит, а също и доколко речникът му е богат!
-
мерси за коментара,бих искала да допълня само че за е много трудно да седнеш срещу белият лист и да изразиш чувствата си,защото колкото и странно да звучи,макар и езика ни да е богат на думи ,тои не е толкова богат,че да може още веднъж да изрази адекватно всичките ни чувства -
Аз също съм се чувствала така, сякаш моя единствена утеха е белият лист. Много е неприятно, но си права, че никой друг не може да ни разбере така добре.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Относно филолозите,да така се пише ..извинявам се просто в бързината съм пропуснала една буква.