Просто и съвършено, като самите нас...
Затъваме в някакъв проблем, гърчим се от безсъние, изплакваме езера от сълзи , за кой ли път откриваме Бог, молим му се, проклинаме го, пак му се молим...Колко пъти сме се питали - ”Защо аз? Защо точно на мен?”. Правим маневри достойни за световни войни. Говорим с приятели, говорим дори с неприятели. Спираме да говорим. Заключваме се в себе си. Самосъжаляваме се. Мозъкът ни се превръща в желе, неспособно да оценява ситуации и взима решения. Ядем от нерви, пием от нерви, пушим от нерви, вътрешно бавно се самоубиваме...Очакваме някой да ни подаде ръка, някой да ни даде решение, някой да ни забележи, някой...После не очакваме, никой. Издигнали сме планини около себе си. Изгорили сме мостовете. Най-вече тези към самите нас. Да продължавам ли?
А всъщност, решението през цялото време е било пред очите ни, толкова просто и съвършено, като самите нас. Заслепени от болка и неудовлетвореност не сме видели очебийното. Колко пропуснати дни и нощи. Какво разсипничество на живот. Пестили сме за какво ли не, а сме разпиляли живота си.....
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Есето си го бива
Кратичко, но колко смисъл.... -
Точно и ясно!
-
Това е едно от най-хубавите есета, които съм чел
-
кратко, точно и ясно, без излишни натоварвания.
но за това пък абсолютно точно.
рядко ме побиват тръпки - само в случаите, когато нещо се загнезди под кожата ми. твоето есе е вече там. Дерзай! -
"Много по-ценно е да намериш усмихнати момче и момиче, отколкото банкнота от пет фунта"
Р. Л. Стивънсън -
Теодора ,аз ти благодаря ,ама чак пък ,ангел....просто жена!
-
ааа мн е добре...изключително...сякаш не го е писал човек...а ангел...6 при това заслужено
-
Ина,радвам се ,че ти е харесало!Благодаря!
-
Надя,решението е в теб....изрови го!Благодаря !
-
Прати ми решението...,че още го търся!
Поздрави! -
пуснах компютъра с надеждата да намеря нещо небанално недалечно нефалшиво-нещо за мен,нещо с което да почувствам че макар и отново страдаща ще намеря пътя към себе си и ще видя надеждата.и го намерих...и макар и да пишеш за планините и изгорените мостове аз мисля че те са до време-нещо като бариера която пада в момента когато почувтваме нужда да споделин с околните,да се докоснем отново до света около себе си а и да станем пак част от него,от ежедневието.
наистина написаното от теб е просто и савършено -
Благодаря ти Ема!
-
както казва веси-лина всичко е в самите нас...всеки има силата да се изправи и да каже "АЗ МОГА" но никои не го осъзнанва.Обикновенно завладяни от болката..не виждаме същественото.Идва време в което всеки намира онова за което наистина го е грижа онова за което му пука.Изгубим ли нещо подобно адски много страдаме.Браво Марги!Прекарасно есе!
-
Емма много съм добра ,ако не се отнася до мен...дано на теб да помогна!
-
Много точно описваш състоянието ми в момента! Добре е човек да се погледне отстрани, а доколко това ще помогне, не е ясно. И все пак е добре. Благодаря ти!
-
Веси,сега събирам парчетата...липсват ми няколко,дано може и без тях!
-
Всичко е в самите нас...но късно го виждаме Марги.Виждаме го,когато половината живот вече е разпилян...но другата половина е пред нас.Хайде,горе главата,силни сме ще успеем!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
