Една държава, родила се от времената на легенди и митове, преплела спомените си в приказки и песни, за да ги остави на едни поети, които често умираха твърде рано, за да се срещнат с нас... Психологически портрет на България? Но какво е България тогава? Масово ще кажем, че България е хората, народът... но нима това я изчерпва? Други ще кажат: „Това е природата.”... Гордата Стара планина, синият Дунав, Черното море и шумът на Марица окървавена... това ли е тя? Нима е онази история за Крали Марко или тримата братя и златната ябълка... Нима е въпросът: „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“. Нима България е вярата в Тангра или сътворената глаголица? Нима тя се отразява единствено в жаравата под нозете на нестинарка или е зазидана в бяла чешма каменна? Нима само това е тя? България е нещо много повече... България е идея и чувство, смисъл и безпътие, мечта и реалност, чието друго име е истина...
Да нарисувам България, това би значело да нарисувам милиони хора, живели ...