Oct 1, 2014, 7:28 AM  

Психология на Съзнанието 

  Essays » Phylosophy, Personal
2506 0 2
2 мин reading

Нашето мислене създава нашата реалност! Самоосъзнаването на това води до качествена промяна във възприемането на реалността. Вглеждайки се в околните, можем да видим и себе си. Осъзнавайки това ние разбираме, че сме Едно! Частици от Цялото, искрици от Огъня, капчици роса от Океана на Живота:)
Разбирайки това човек се чувства обогатен и свободен, макар и ограничен донякъде в материалната илюзия... "Всичко във всичко", това е мощна формула за този, който я разбира;)
Добиването на самосъзнание дарява с насока, целта е ясна и тогава човек има към какво да се стреми със цялото си същество, с целия си дух!
Към какво се стреми осъзнатия? Към нещата, които го усмихват, към нещата, които го карат да трепти от щастие и вълнение.
С чиста съвест на човек му е леко и на душата! Той е готов да приеме даровете на живота, защото не се съмнява, че ги заслужава:)
Няма граници в развитието, няма аспекти със завършен цикъл, всичко е разнообразно и интересно до безкрайност!
Този който осъзнава това, не се уморява да измисля нови хоризонти, към които да се стреми!
Казано е: "По делата ще ги познаете!", "Каквото посееш - това ще пожънеш!" и много други подобни сентенции, които имат за цел да ни подскажат, че каквото си мислим, то и ще ни споходи!
Осъзнатия човек наблюдава строго мислите си и не допуска вмешателство. Той внимава и в думите, които изрича, както и в делата си.
Той не обръща внимание на негативното, а напротив търси положителното, търси поуката дори и в на пръв поглед лошите събития.
Когато човек приеме нещата от живота, когато той е изпълнен с благодарност, когато прощава, както на другите, така и на себе си, той е готов да продължи напред към следващият хоризонт, към следващото предизвикателство, към следващата мечта.
Най-ценната парична единица на този свят е илюзия! Това е Времето ни!
Защо е илюзия ли? Защото то съществува благодарение на Съзнанието:)
За да получи човек време, той трябва да се откаже от Свободата си.
Дарявайки ни с тяло, получаваме и време:)
Дарявайки от времето си, ние си получаваме заслуженото.
Времето ни е най-ценното докато сме в тялото!
Интересни неща се случват понякога - времето може да е като планински поток, но и като вливаща се в морето делта...
Енергията никога не свършва, тя само прелива от пусто в празно:)
Отдаването на благодарност към ближния, към себе си и към Цялото ни дарява със спокойствие и хармония. Следвайки простичкия живот ние всъщност достигаме до сърцевината по прекия път. Намираме собствените си корени... и се самопознаваме! Това се нарича Проникновение! После можем и да разцъфтим като лотос, като водна лилия или каквото цвете си изберете:)
Комбинациите и вариациите са несметни. Животът е тук и сега!
Ние сме частица от Велената, но Вселената е вътре в нас!

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Вглеждайки се околните, можем да видим и себе си. Осъзнавайки това ние разбираме, че сме Едно! Частици от Цялото, искрици от Огъня, капчици роса от Океана на Живота"

    Наско, представи си, ако обичаш, че си на мястото на някой от заложниците, на които бойци от "Ислямска държава" им режат главите. С това, което съм цитирал, може би имаш предвид, че всички ние в някаква степен сме главорези (потомци на Каин!
    ) и виждаме себе си в околните (главорези - ислямисти), съобразно примера... Много дълбинно мъдро си го написал това твое проникновение!
  • Поздрав!Честит празник!Всеки съвременник трябва да прочете това!Аз лично ти благодаря!
Random works
: ??:??