Всяко пътуване ми носи покой! Първо ме връхлитат обсебващи мисли, кръжащи, летящи около мен; като се изморят, кацат като гарвани по клонаците. Трудно е да ги пропъдиш. Гледам да ги разчистя или да сложа някакъв ред в главата си... Като ги натъкмя, започвам да ги чистя... общо взето, повтарящи се и ненужни неща. Като отмине тупурдията, се оглеждам навън през прозореца... напоследък пътувам все в една посока и вече свикнах с гледката. Винаги съм си мислила, че е най-вълнуващо, когато отивам някъде за първи път. Но не е така... Обикновено се изморявам, преситена от впечатления и емоции да видя още и още... очите ми се изморяват от стрелкане и от опити да поберат всички картини и образи, сърцето ми да погълне всичката тази красота... научих се да обичам познатите неща. Интересно ми е да ги преоткривам... Обичам замъглените и ледени прозорци, мога да рисувам с пръсти и да драскам с нокти по тях фигурки... пробвала съм да залепя и лицето си, но ми идва... твърде студено... освен това, това в ...