безразличие към хаотичната красота, създадена като страничен ефект...
изтрита просто, за да не запълва сетивата излишно...
малка, шарена картинка, зарината със спомени,
която би могла да бъде цял един живот,
но щом не го виждаш, значи го няма...
един цял живот, голям колкото нея...
на какво си играем...
на какво е било играно, за да се получават мисли и спомени, и чувства вътре...
самообучаване, пропагация, обратни връзки... човек и живот...
мисли, течащи по жички... тяло, капки и импулси...
обичам те...
обичам те...
ще те обичам завинаги...
когато аз още ще тека сляп и ням през тръбите в крехкия си дом...
дълго, след като угаснеш и дълго, след като спре да те има,
ще бъда всичко, постигнато в самоцелната тъмнина, което никой никога не е поглеждал
и няма да погледне,
защото знанието е също толкова важно, колкото съществуването
и също толкова незабележимо...
те работят точно както нас...
те работят точно както нас...
биха могли да са живи и да имат мисли и да ги боли...
както и ние бихме могли да не сме толкова по-малко живи, от колкото някой би разбрал
всички... живеят живот, който ние не наричаме "живот"...
важен точно, колкото нашия...
замахваме и ги няма
замахваме и ги няма
те работят точно както нас...

промяна ли е, когато видиш, че няма разлика?

... първо хранене.