Aug 22, 2004, 12:29 AM

Радвай се!

  Essays
5.3K 0 1
1 min reading

  Забързани и загрижени в ежедневието си ,понякога забравяме най-важното нещо в живота, това което ни крепи и което ни дава сили да продължим напред. Забравяме да се наслаждаваме на малките неща, тези които ни правят щастливи. Само народ като древните гърци, с вроден култ към радоста и красотата в живота може да осъзнае необходимостта от положителни емоции в общуването.

  Богатата и красива душевност на гърците ги извисява над другите народи. Вникнали дълбоко в смисъла на израза "радвай се",те са вложили в него дълбоко хуманистични внушения. "Радвай се" е не само поздрав при общуване, в него е заложен смисълът на общочовешки проблем, изкуството да правим себе си щастливи и нуждата от истински важните неща в живота.

  В митологията древните гърци са заложили идеята си за постигане на постоянни племенни вражди. Мъдростта в тези сюжети се изразява в нравствения урок за следващите поколения. Приемствеността е изключително важна, защото така се предават ценностите на живота от едно поколение, с извисени идеали, към следващото. Троянската война е пример за битка водеща се в името на красотата. Женската хубост е достойна за проливане на кръв. Човекът започва да се развива като нравственост "добър и красив". В тази максима е вложен нравствения и естетически идеал за хармонична човешка личност.

   Животът на древните гърци минава в търсене и откриване на идеал за човешко поведение. Ние, техните наследници обичаме да живеем не защото сме свикнали да живеем а защото сме свикнали да обичаме. В живота си имаме добри и лоши дни, но най-загубеният е този, в който не сме се усмихнали нито веднъж..и не сме казали поне веднъж на себе си "радвай се"!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...