Размисли
... Животът е доказал, че всеки човек проявява необикновена смелост, когато бива изправен пред необичайни обстоятелства и се бори да ги преодолее с цялото си същество. Дава всичко от себе си и в крайна сметка успява. Но малцина са тези, които осъзнават, че всяка болка е преодолима и когато се изправят пред следващото препятствие тази вяра ги крепи и не им позволява да се отказват. За съжаление преобладават онези, за които дори и най-малката болка е непоносима. Те живеят с мисълта, че не могат да поемат повече от този живот, че вече много са преживели, че много им се е струпало. Обаче, тъй като появата на самото препятствие не води до автоматична смърт, хората са принудени да се борят и в по-голямата част от случайте отцеляват. Но понеже сме глупави същества не осъзнаваме, че това срещу, което сме се борили в крайна сметка ни е научило на нещо ново, че то се случило само с една-единствена цел: да ни покаже, че не сме на верния път и че трябва нещо да променим в начина си на живот, за да можем отново да се докоснем до щастието.
А щастието ... толкова е хипотетично и различно за всеки. И е толкова кратко, че някои си мислят, че не си заслужава усилията. Но нали именно стремежът ни към щастие ни отличава от другите живи същества, прави ни уникални, дава смисъл на живота ни. Именно миговете, в които сме били най-щастливи са тези, които най-трайно остават в паметта ни. Дори минута щастие е в състояние да ни накара да забравим дългите часове на страдание, дава ни сила да продължим напред към следващата си цел и отново да се раздаваме без да се щадим...
© Женя Николова All rights reserved.
Всеки се стреми към щастие! Разбирам, че ти си съумяла да го извоюваш - а аз ти пожелавам да успееш да го запазиш!
