В последно време предпочитам да наблюдавам живота и хората отстрани. Просто да си седя и да си гледам. Да анализирам, да оценявам. Честно казано напоследък не откривам нищо ново. Усещам безмълвния им гняв и неудовлетвореност от това, което са, криейки го зад гадните си физиономии.
Хората са станали агресивни. Агресията е фаза на омразата. И ще я има ВИНАГИ, докато един прекрасен, слънчев ден всички ние не се опитаме да станем съвършени (би било чудесно); докато не се опитаме да превърнем любовта в изкуство да обичаш и да цениш, че те обичат; докато не направим света такъв какъвто ние го виждаме. А аз съм убедена, че всички хора по света са добри и мили - просто добротата е заложена в тях и само трябва някой да я отключи. Повечето хора се правят на лоши, за да не покажат истинската си същност, за да се предпазят сякаш от нещо (от гадния Свят). И може би този свят е виновен затова човешките същества да се превръщат в затворени, ходещи на работа без желание, изплашени, стресирани, безцвет ...