Jun 16, 2018, 5:37 PM

Размисли и здрасти

  Essays » Others
2.3K 6 3
1 min reading

Забелязваш ли как хората не се поздравяват в асансьора? А как всеки гледа другият да е по-зле? Живеем в общество, в което хората са отчуждени, а на върха на „ценностната система” на младите поколения е показността и желанието да се впишеш в стериотипа. Забелязваш ли сходните поведение, манталитет или дори начин на обличане? А за „богатите” обща култура и речник няма смисъл да се говори, просто защото ги няма. Забелязваш ли как се стремят да имат повече , от материалното, разбира се? Как не знаят как да казват „благодаря” и „извинявай”, само защото са погълнати от собственото си его? А измислената йерархия в обществото, изградена на база на харесванията в социалните мрежи? Ако забелязваш всички тези неща – браво! Бъди от хората, които помнят и уважават традициите и историята си. Бъди от хората, които се усмихват и поздравяват в асансьора или отстъпват мястото си на възрастните хора в автобуса. Бъди от хората, които се усмихват дори на непознати, за да можеш да им вдъхнеш увереност и опора. Бъди от хората, които вярват в доброто и се радват на малките неща. Не бъди посредствен, защото: „Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Провал All rights reserved.

Гледай със сърце, а не с очи!

Comments

Comments

  • Да, чем больше шаблонимся, тем дальше становимся друг от друга.
    Сейчас просто заговорить с человеком - порог стресса.
  • Поздравления за есето и успех, Провал.
  • Здравейте, Всеки от нас вижда тези неща, но...не винаги да се усмихнеш на непознат се приема правилно....Аз си се усмихвам и поздравявам, но понякога хората си мислят, че ще искаш нещо от тях, когато ги поздравиш, или пък те гледат, като че си от друга планета...и в повечето случаи си мислят" Абе, тази да не е луда!И от къде ме познава?Да гледаш с очите и виждаш със сърцето е хубаво и аз апелирам това, все пак не всички сме еднакви и понякога животът ни е труден, тежък и сме изпълнени със съмнения дори и към самите нас, а към непознати или просто познати хора-още повече.

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...