Размисли за българското слово

 Стоя пред белия лист и си мисля: "Какво да пиша? Какво да мисля за българското слово? Та ние просто си го имаме!" И чак тогава осъзнавам, че колкото и да казваме, че го ценим, всъщност повечето от нас го приемат просто за даденост.
 Ала българското слово не е даденост. Човек трябва да зачита своят роден език, точно както зачита и страната си. Мисълта в ума ми започва да тече. И естествено на български език. Без собствено слово един народ би бил поробен. Хората не биха могли да се обединят като нация. Дори в определението на самата дума "нация" е включен езикът. Нация - хора с общо минало, култура, език, общонационален пазар, единна териториалност и единно самосъзнание. Наред с неща, които сега ние приемаме за важни, е сложено нещо, което въобще не оценяваме. А езикът е толкова важен. Постоянно чуваме по нещо за "силата на словото". И всеки се съгласява, че словото е силно оръжие. Но никой от нас не приема българското слово, като силно оръжие. За жалост... Може би трябва някои неща да се променят, преди да можем с гордост да се наречем българи.
 Ние живеем в България. И с гордост се наричаме българи. Всеки от нас говори български. Но чули ли сте някога накой да казва с гордост "Аз говоря български!"? Аз поне не съм. Сякаш не се гордеем с езика на дедите ни, просто защото не е международен и не се говори от много хора. Но и България е малка страна. Ала все пак я обичаме, нали? Чули ли сте някой да казва "Аз не обичам България!" и наистина да не я обича? Аз мисля, че няма такъв българин. Всеки, който живее в тази прекрасна страна, притежава още едно чудесно нещо, макар и да не го осъзнава - българското слово. Всеки от нас го използва постоянно, но не го оценява. Никой от нас не се е замислял истински, че именно то ни е помогнало да преминем през 500-те години турско владичество. То е помогнало да запазим българския си дух през този труден период.
 Да, българското слово е  едно от най-важните оръжия, които имаме. Наскоро в интернет попаднаха на един дневник. Казваше се "Отключени души". Зачетох се. Стана ми интересно. На една дата - 18.11.1989 г. - се описваше един хаотичен митинг. И сега, когато започнах да пиша за българското слово, се сетих за едно нейно изречение: "Остава само българското слово - мощно, честно, свободно." В едно изречение, авторката описа българското слово толкова точно! Само с три думи тя го описа, а аз сега се опитвам да докажа нейната правота. А защо се опитвам да я докажа? Всеки от нас би трябвало да го знае. И пак стигам до първия въпрос, който си зададох, когато започнах да мисля по темата: "Защо?" И пак стигнах до същия отговор: "Защото сме забравили!" Забрави ли сме да почитаме и уважаваме словото си. Забравили сме да го обичаме.
 И така. Изписах цяло есе с размисли за българското слово. На български език. А сега като се замисля, не бяха разсъждения. Просто бяха думи, казани от едно скрито, тихо гласче, което най-сетне реши да ми напомни, че съм забравила да обичам българското слово. Но се надявам, че българското слово все още ни обича. Защото накрая остава само едно.
                                                  "Остава българското слово - могъщо, честно, свободно."