Не мога да повярвам какви безумни разговори водя. Идва ми да си посегна, за да спра, защото са просто нелепи.
Не вярвам, т.е. факт е, че не съм единствената, която не празнува празници, не спазва традиции и казва “воистина воскресе” единствено, за да не се обяснява защо не би го казала иначе на хора, които така или иначе биха ме осъдили, убили с камъни и ударили с капака на копитото си, но ми се иска.. наистина ми се иска хората да са по-мислещи, осъзнати и размишляващи. А не да действат като тъпи роботи, които са програмирани да вярват, чувстват и говорят глупости.
Иска ми се да не са толкова безумно осъдителни, когато кажа, че не се определям като българка, защото ми е прекалено рамкиращо и аз не съм само, единствено и просто това. Аз съм човек, роден на земята, роден на това географско място. Аз нe съм тъп етикет и това, че не изпитвам нужда да паля свещ в църква не ме прави пратеник на сатаната. “За здраве” можеш да правиш хиляди неща, които ще “важат” само и единствено, ако ги усещаш правилни за себе си. А не като спазваш някакви обичаи, ама без да знаеш защо го правиш, правиш го, защото всички го правят и дай със стадото овце БЕЗ да осъзнаваш вътре в себе си защо го правиш. Без да чувстваш нещо специално докато правиш нещото. Никога нe съм изпитвала нищо по-особено, когато съм била в църква, манастир, или друго “свещено място”, но спокойно мога да нарека гората мой храм. Примерно.
Роботизацията е нещото, което ме дразни изключително много и няма да позволя на никой да ме нарича по какъвто и да е начин, само защото не следвам някакви линии, които не усещам като мои. Защото аз не съм това или онова. Аз не се събирам в дума. В наречие за нещо, или дори името си. Аз не съм крем за лице, за да имам етикет, нито предназначение. Аз съм всичкo и нищо. Аз не съм жена, вегетарианка, българка, аз не съм професията си, аз не съм лицето си, аз не съм. Аз.не.съм. и ще го повтарям докато не стане ясно.
Аз съм капризна относно храната си и ще съм, въпреки възмущението ти. Не те карам да ми готвиш.
“Ама как така не правиш еди какво си?!” – Ами така, не ме влече, не го правя. Искаш да кажеш, че е мое задължение и дълг ли? Единственото право и задължение, е това да правиш това, което усещаш за правилно за себе си. Ако искаш да можеш да съществуваш в свят, който е против теб и твоите виждания – лъжеш света и го убеждаваш, че си на негова страна. При това само, ако се чувстваш зависим от него.
Твое право е да правиш това, което усещаш, че те прави щастлив и респективно да НЕ правиш нещо, което не усещаш, че трябва да правиш.
Ако някой те е излъгал, че понякога трябва да правим неща, които не ни харесват, сам си си виновен, че си повярвал на човек, който не води “щастлив” начин на живот. Който му се иска да направи нещо, но си казва “Не, трябва да постъпя напълно нелогично и да се самобичувам, като направя точно противоположното, защото “не може то душата в рая и..” нали.”
Яд ме е и на себе си, че не успявам да следвам философията си в голям процент от времето, но я осъзнавам. С практиката всичко ще си дойде на мястото и нещата ще се подреждат по “най-правилен” начин. Вярвам.. в тези пет минути, докато пишa това.. после може да се отплесна, защото съм заплес.. но ти не забравяй!