Рискът да бъдеш различен
(Есе)
Историята разказва много сюжети за различаващите се, отличаващите се от общността хора и тяхната съдба. От средновековието до съвремието ни различията по етническа и верска принадлежност, раса, политически убеждения или научни схващания са били санкционирани от институциите на църковната или светската власт. Стремежът им е да заличат уникалните личностни характеристики на дръзналия да се противопоставя, да ,,умъртвят" душата му, да го слеят с тълпата, да го направят еднакъв с нея, за да се превърне в безропотно послушна марионетка в техните ръце. Различният демонстрира модел на поведение, който нито един власт имащ няма да приеме, защото разрушава устоите на неговото господство над света, подтиквайки масата народ към бунт - независимо дали е за промяна на съзнанието, или за промяна на съществуващото социално статукво.
Не е лесен животът на човека, заявяващ ясно и категорично своята другост, различност от останалите, сред които живее. Трудно е да съхраниш и отстояваш своя характер, да си създадеш свое ,,лице" пред другите, да бъдеш и да останеш личност, а не обезличен субект, въпреки всички житейски обстоятелства и, ако се наложи, да жертваш живота си за каузата, щом за теб тя е справедлива. Трудно е да вървиш по избрания път, въпреки присмеха на общественото мнение, въпреки несгодите и лишенията, които срещаш, въпреки невъзможността да получиш подкрепа, разбиране, споделяне от другиго в общността, защото ти си чуждия, не - своя, обявяван често и за лудия. Трудно е, но не е невъзможно. Силната личност формира волята и калява духа си в изпитанията, които всекидневието й поднася. Риск е да бъдеш различен.
Не една силна личност е наказвана, убивана, изгаряна на клада, пращана в каторга или в изгнание заради своите прогресивни идеи за реформиране облика на обществото или на човека в него. Световната история и литература, както в частност и европейската, е ,,живият" свидетел на този терор над индивидуалността. Нима през средновековието Джордано Бруно не заплаща с живота си своите научни схващания? Обявен от църквата за еретик, той е изгорен на клада. Нима в Русия в началото на XIX век не са наказани с най - тежкото наказание, отсъждано само за политическите престъпници - доживотна каторга в Сибир, одързостилите се да организират въстание срещу царското самовластие руски дворяни? Нима същата тази царска Русия не праща в изгнание заради свободно изразените в поетическа форма либерални идеи свои творци като Александър Сергеевич Пушкин и Михаил Юриевич Лермонтов - нейната ,,визитна картичка" пред просветена Европа? Нима XX век не продължава с геноцида над различните по етническа принадлежност хора, макар че се нарича епоха на научно - технически прогрес? В хитлеристка Германия през 40-те години евреите са ,,нечистата" раса, която трябва да бъде ,,изтрита" от лицето на земята. Концентрационните лагери са лагерите на масовата смърт, масови гробове на всички, носещи жълта звезда, всички, които не заслужават да живеят, защото са различни, невписващи се в националистическата карта на страната си. Единствената им участ е да умрат анонимни в някоя газова камера.
Дори и мъртва, съхранила идентичността си, силната личност ,,отказва" да се слее с тълпата, отричайки се от своите схващания, защото колективът няма свое лице, за него философската категория ,,индивидуалност" е непонятен термин. Той обявява индивидуалиста за странен човек, обрича го на самота, стараейки се да го санкционира за неговата различност. Неуспял да го разбере и превърне в слабоволев, нерешителен човек, той му слага етикета на лудостта. Но именно лудите са тези, които проправят пътя на човечеството към прогреса още от най-древни времена. Те са тези, които, дори и обявявани за еретици, вещици, магьосници, успяват да го накарат да се отърси от предразсъдъците си и въпреки нежеланието на останалите му членове, да се ,,отвори" към новото, непознатото, различното. Те са тези, които вдигат въстания и свалят правителства - и в миналата, и в настоящата политическа история на света.
Затова и днес, в ежедневието, когато някой човек ти е странен и непонятен, опитай се да го разбереш, да откриеш истинското лице зад маската, която неминуемо си е сложил, да проявиш емпатия към него. Способността ти да преживяваш емоционалните състояния на другите като свои собствени и да им съчувстваш, даже да се вживяваш в тях ще ти помогне да преодолееш егоцентричността си (защото всеки човек е поне малко егоцентрик), да проявиш симпатия и уважение към различния, да възпиташ в душата си толерантност и търпимост към него. Тя, като всяка добродетел, е трудно постижима, нужни са изключителни волеви усилия, защото се поддържа чрез непрекъснато преодоляване на собствения егоизъм. Опознавайки индивидуалните особености на хората около теб, ти ще можеш да общуваш по-пълноценно с тях. Защото никой не иска да общува с егоисти, не мислиш ли?
© Маргарита All rights reserved.
Ето още нещо по темата:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163520 или "Светът на различните"