Изпълнението на тази, на пръв поглед лесна, задача се оказа доста трудно начинание.
След няколко седмични размисли за тематиката на самото есе и след няколкото недовършени теми, взех решение да бъде малко по-различно - да не бъде ”Copy-Paste” от някъде, да не бъде за каквото намеря от универсалния магазин, наречен интернет, а да бъде нещо мое, нещо авторско. Оценявам и произтичащите от това рискове, които не са за пренебрегване, но решавам да опитам и се надявам да се получи. Искам да ви поздравя за съвременното преподаване. Методите, които налагате, отговарят на обкръжаващата ни среда, в която техническият прогрес улеснява нашето ежедневие. Ние трябва без да прекрачваме една, на пръв поглед несъществуваща граница, да се възползваме максимално.
В есето ще изкажа в писмена форма моите виждания за нещата от живота и най-вече за стойностните неща от него. Живеем в години, в които забързани в нашето динамично ежедневие, залисани в затруднения и неволи, губим най-важното, а това е радостта от самия живот. Моето поколение израсна в години на преход. В период на нестабилна икономика, сваляне на правителства, висока инфлация, неясно бъдеще за подрастващите, определяни като бъдещето на страната. Всяко поколение навярно се сблъсква с много ограничения от различно естество, но за нас мога смело да твърдя, че демокрацията ни донесе всичко, за което предишните поколения скрито или явно са си мечтали, но без да са предполагали колко коварно е то и какви последици ще има върху всичко и всеки. Вече не е нужно да чакаш на неясно колко дълги опашки, за да си вземеш продукти от първа необходимост, не е нужно да се запасяваме с хляб, защото следващото зареждане може да бъде след дни, не е нужно моята баба да ме оставя на опашката с бележка какво да взема и да ме чака зад ъгъла на магазина, за да ми смени блузата и отново да ме върне на същото място, на опашката. Вече всичко има в магазините, достъпно за всички или поне на пръв поглед така изглежда. Магазини всякакви, почти като тези в големите европейски и световни градове, а ако нещо случайно не може да си го намерим в нашата мила и родна страна, на помощ ни идва Интернет, поръчваме и до няколко седмици желаната стока е при нас. Само трябва да внимаваме, че американците имат две номерации на обувките, детски и нормални. Ако пропуснем да го отбележим, ще получим дълго чаканите ни спортни обувки в детски еквивалент... и сега как ще се появим пред девойките, няма да можем да показваме стойки.
Но има едно нещо, което преходът не пощади и това е родното образование. С извинение към Японците за следващото мое сравнение, но преходът премина през родното образование ”като цунами през японски бряг”. Ще започна с основното, ученици още в първо отделение с мобифони, както казва моята баба. Ще загадна за случки с мен и мои съученици в кварталното училище.Часовете започват в 08 часа, аз живея много близо до училището, от терасата го виждам, чувам звънеца и чак тогава излизам от нас. Минавам през кафето, което се намира в непосредствена близост до него, а там са вече моите приятели, допивайки втората си бира за деня и изразяващи своето нежелание да отидат и този ден на училище. Те склоняват на моята молба да отидем за пореден ден, не толкова, че съм отговорник на класа, че сме приятели и всичко останало, а заради често оставащият свободен апартамент и възможността в него да се играят всякакви хазартни игри и не само това. За да не използвам крайната дума никакво, ще напиша почти никакво уважение към учителите, всякакви глупави наши младежки изпълнения. Завършваме основното училище, ние доволни, получили сме незаслужено високи оценки на база усвоените знания и показаните резултати, знам ли, навярно са ни оценили творчеството в ежедневните вършени глупости. Но в този ден имаше по-радостни хора и от няколкото мои приятели, които получиха три по математика, само защото имаха бележници и това бяха самите учители и най-вече директорът, който доволно протриваше ръце и гласно коментираше: "Избутахме ги и тези.", без да предполагаше, че следващите ще бъдат по-лоши от предишните и не за друго, а защото ” модата го налагаше”.
Следва средно образoвание за мен в един от няколкото елитни техникуми в гр. София (все пак диплома "отличен"). Пълна загуба на време, но тук поне го имаше уважението към институцията и самия преподавател. Самото образование до 12 клас е лишено от всякаква житейска насоченост, а това е нещо много по-важно от всичко друго изкуствено научено, поне според мен. Всичко е ден да мине друг да дойде и така, докато си вземем и тази безсмислена диплома, но поне е весело, дори повече от весело. Проблемите са толкова сериозни в това, така наречено „задължително образoвание”, че не знам откъде да започна. Само ще задам един риторичен въпрос, защо взимаме само лошия пример от развитите общества или най-вече Американското. Имам предвид нарастващата агресия, която се увеличава повече и от имотите, собственост на чужденци в нашата страна, а те наистина са много. До скоро само гледахме по филмите за това: камери, охрана, детектори за метал, а сега е нормално ученик в горен курс вместо пособие за записване в час, да притежава нещо подобно за самозащита. Родителите обвиняват учителите, те пък родителите и така се попада в един кръговрат, от който излизане няма. А истината и тук, както в повечето случаи, е някъде по средата. Родителите: с ежедневните проблеми около осигуряването на нормалното съществуване на семейството, не обръщат внимание на най-важното, своите деца. Те пък не се чувстват пренебрегнати, ако имат достатъчно джобни пари и ново модерно телефонче и най-вече, ако родителят не създава проблеми с дългото стоене пред компютъра, излизанията и прибиранията в ранните часове... а въпроси като: "Написа ли си домашното?", са оставени в най-далечния ъгъл в килера със старите зимни дрехи, наръсени с нафталин. Учителите: ниското заплащане превърна тази престижна работа в дейност, която сме склонни да вършим, докато излезе нещо друго. Най-ниските оценки в кандидатстудентската кампания влизат да учат, затова и в последствие да преподават, включително и на моето бъдещо дете. Самата оценка не е критерий, но показва какъв е интересът, а той е никакъв.
И достигнахме до Висшето образoвание: На фона на предните два елемента, просто трябва чудо, тук всичко да бъде наред. Всякакви нелегитимни и не чак толкова такива издават измислени дипломи и по този начин обезценяват самото образoвание. Стари методи на преподаване (с малки, наистина малки изключения), липса на учебници или те са преведени буквално от английски, при това не и от самите преподаватели, а от техните студенти като курсова работа. Но всичко си е закономерно, защото малкото кадърни хора не развиват науката, те са привлечени от бизнеса и не трябва да ги обвиняваме за което, всеки би го направил, навярно и аз на тяхно място няма да бъда едно от малкото или дори единственото изключение. През часовете само някакво безмислено диктуване и така три месеца, после изпит и така семестърът минава и животът продължава. Американците имат мисъл, която казва всичко: ”В едно демократично общество корупцията изяжда държавата отвътре”, но това в случая е двустранен процес и както е в икономиката - ”има ли търсене, има и предлагане”.
С промените във Висшето образoвание, ще учи този, който може да си плати таксите, следователно тези, които могат да си намерят добри работни позиции дори и без същото, ще си учат в университетите, с малки изключения. Думата университет в момента придоби още едно значение и измести сегашната асоциация на място, където можеш да се образоваш, на място за социални контатки, тук можеш да получиш хорското одобрение за това каква кола караш и родителите ни с какви големи позиции са в обществото.
Както не веднъж съм споделял в УНСС има няколко хубави неща... но най-хувавото от тях са неговите девойки...
© Ивайло Димитров All rights reserved.
Останах с впечатление, че написаното е нещо като курсова работа или нещо подобно. Боцнаха ме в очото 2-3 нещица, така че ако решиш, драсни на кю-то.
Иначе - поздрав.