С достойнство
1 min reading
С достойнство
Трудно е да съхраниш самочувствието и гордостта си,когато ежедневието те притиска по всевъзможни начини и се опитва да ти отнеме онова,което те прави личност-достойнството.Все по-рядко се случва да срещам истински достойни хора.Не искам да бъда песимист,напротив,вярвам в доброто и знам че ги има и онези,които заслужават уважението ми ,но ме е яд на другите,които не ги е грижа дали ще съумеят да запазят гордостта си или ще се продадат в името на благоустройството.Най-много ме натъжава факта,че достойнството вече не е онази ценност,която някога е била богатство.Да се развиваш духовно,да трупаш знания, да се разграничваш от посредствеността съвсем не е толкова важно.Не мога да свикна с мисълта,че разни куклички,наистина вярват в това,че парите са гаранция за щастие.Не мога да се примиря с онова обожание,което виждам в погледа на много мои връстници при вида на лъскавото БМВ и тъпото изражение на борчето,което го кара.Превръщаме се в сноби,упорито се борим да прогоним и малкото човещинка,която ни топли един друг.Вбесяват ме ситуациите,в които ме ругаят,когато си търся правата,когато ме гледат накриво за щяло и нещяло,когато ми казват че имам 2 лв увеличение на заплатата.Как да се чувствам пълноправен гражданин,как да запазя достойнството си?Признавам,думите ми звучат малко пресилено,но честно казано помня моментите,в които съм се чувствала обидена от факта,че свикнахме с простотията и..спряхме да бъдем достойна нация.Всъщност,самата аз не вярвам стопроцентово в това или поне не искам да повярвам.Няма да мирясам скоро.Тъмнината ме плаши..но все пак ще продължавам да търся правата си,ще блъскам глава в стената,ще взимам увеличението от 2 лв и напук на всичко ще оцелея и ще съхраня себе си.
Трудно е да съхраниш самочувствието и гордостта си,когато ежедневието те притиска по всевъзможни начини и се опитва да ти отнеме онова,което те прави личност-достойнството.Все по-рядко се случва да срещам истински достойни хора.Не искам да бъда песимист,напротив,вярвам в доброто и знам че ги има и онези,които заслужават уважението ми ,но ме е яд на другите,които не ги е грижа дали ще съумеят да запазят гордостта си или ще се продадат в името на благоустройството.Най-много ме натъжава факта,че достойнството вече не е онази ценност,която някога е била богатство.Да се развиваш духовно,да трупаш знания, да се разграничваш от посредствеността съвсем не е толкова важно.Не мога да свикна с мисълта,че разни куклички,наистина вярват в това,че парите са гаранция за щастие.Не мога да се примиря с онова обожание,което виждам в погледа на много мои връстници при вида на лъскавото БМВ и тъпото изражение на борчето,което го кара.Превръщаме се в сноби,упорито се борим да прогоним и малкото човещинка,която ни топли един друг.Вбесяват ме ситуациите,в които ме ругаят,когато си търся правата,когато ме гледат накриво за щяло и нещяло,когато ми казват че имам 2 лв увеличение на заплатата.Как да се чувствам пълноправен гражданин,как да запазя достойнството си?Признавам,думите ми звучат малко пресилено,но честно казано помня моментите,в които съм се чувствала обидена от факта,че свикнахме с простотията и..спряхме да бъдем достойна нация.Всъщност,самата аз не вярвам стопроцентово в това или поне не искам да повярвам.Няма да мирясам скоро.Тъмнината ме плаши..но все пак ще продължавам да търся правата си,ще блъскам глава в стената,ще взимам увеличението от 2 лв и напук на всичко ще оцелея и ще съхраня себе си.
© Тони Божинова All rights reserved.
