Когато затварям очи, да виждам това, което може да се види само в приказните сънища: „Вървиш, летиш, плуваш и виждаш на брега на океана от омраза - истината, истината за живота на човека."

История, из която ти се иска да се носиш цяла вечност, мълчалив и  изненадан.

След бяла слънчева пътека следва, тъй спокоен, нежен, мил и любвеобвилен парк, обладан от ухаещи червени рози.

Розите на любовта. На вечната и истинска любов.

Ти вървиш и се усмихваш. Наслаждения на красота.

Но никога не ще затвориш прегръдката на твоята любов.

Плътско удоволствие, копнеж по нещо ново, ценно и щастливо.

Създадено от самия теб в онзи късен час.

В студеното бетонено мазе, аз вкусвам от твойта нежна сладост.

В прегръдките на моето сърце, желая да е вечно тъй прекрасно.