Най-обобщаващите понятия във философията са „дух“ и „материя“. Проблемът за тяхната взаимосвързаност и взаимообусловеност е занимавал умовете на философите векове наред. Това е тъй нареченият философски въпрос за първичното и вторичното: Кое е първичното? Материята или Духът?
Аз не се колебая с моя отговор: Без съмнение, Духът. Ако тръгнем по веригата от причинно-следствени връзки, стигаме до един непознаваем Първоизточник, който назоваваме с различни имена: Бог, Вселенски разум,Творецът, Всевишният и т.н. Тази непознаваема и неразгадаема същност всъщност е материализираното битие, което никога не е себе си, защото се движи и се променя всеки миг. Духът се материализира в процеса на движение. Следователно, Бог е идеята за постоянно обновяващото се и развиващо се битие. Именно тази теза поражда обнадеждаваща истина, че Бог е навсякъде и е всеки миг с нас.
Бог е съзидателна енергия. Бог е Духът, който се персонализира в различните религии с различни понятия: Господ, Аллах, Шива, Йехова, Кришна и т. н. Всеки може да го пренесе в своето вероизповедание. Духът е поредица от идеи без начало и без край. Вярата ни в Бог /при мен в съзидателната вселенска енергия/ най-често е неосъзнато дирене на изход или спасение, а не процес на освобождаване на Духа от излишния товар на Его-щенията и от бремето на зависимостите, което ни води до покоя и до живот в състояние на омиротвореност, благодарност и задоволство (самадхи).
Най-сериозният проблем на модерния човек е как да отвоюва свободата на духа, шестващ в собствената му душа и тяло. Революциите на 21 век ще се водят в териториите на човешките души и едва ли той ще е достатъчен като време, за да отхвърли Духът диктатурата на материята.
Много често воюваме със себе си, с другите. Недоволни, разгневени, отчаяни, и депресирани сме, защото не получаваме нещо, което сме си наумили, че трябва да ни се случи на всяка цена дори да сме изправени пред неблагоприятни обстоятелства. Силното Его завихря непрестанно в душите ни хаоса от амбиции, желания и претенции, а ехото от недоволството от факта, че не получаваме очакваното, трупа още затруднения и лишения в живота ни. Егото иска да властва, настоява на всяка цена събитията да следват неговите очаквания. А всъщност това е начин да възпрем благодатта. Нашите планове не са планове на Бог. Вселената реализира всеки миг собствения си Мегапроект, част от който сме и ние. Можем да материализираме само онези наши намерения, които са синхронични с вибрациите на вселенската Мегапрограма.
Духът реализира себе си по закона на добродетелността, т. е. чрез добротата. Най-съвършената форма на доброта я дефинираме с понятието „святост“. Святостта е отношение към себе си и останалите. Святостта е готовност за отдаване, за помощ и подкрепа, тя е съзидателна сила. Тя не отнема и не руши. Затова упорството и настоятелното очакване да се осъществи непременно веднъж вече създаден от нас сценарий е твърде ограничен и лишен от гъвкавост подход към живота. Особено когато желаното и очакваното от нас трябва да отнеме нещо от другите, да разруши нещо в нечие човешко битие. Никога само един-единствен план не води до целта, винаги разполагаме с безброй възможности и пътища, които ни водят към възнамеряваното. За да ги следваме, трябва да мислим гъвкаво, всеобхватно, динамично, перспективно и най-вече с ориентация към приоритета на духовното.
Преди всяко нещо да получи материална форма, трябва да го създаде Духът. Без мисъл няма действие, няма я материалната форма на бленуваното. Преди да се създаде книга, скулптура, дреха или да се построи вила, първо трябва да се роди идеята за това. В Духа идеята трябва да стане толкова силна, че да узрее за прилагане на практика. Подпомагаме този процес чрез визуализация, медитация, чрез арт дейности и най-вече чрез упование във вярата. Когато идеята се запише или нарисува, ускорява се процесът на материализацията й. Това е компримиране (компримиране (лат.) – повишаване на физическата плътност, уплътняване (физ.)) Духът трябва да е толкова прецизен, че да уточни идеята си до милиметър или до част от секундата. Следователно материята е резултат от компресия и структуриране на духовни импулси.
Повечето от идеите не достигат до компресия и конкретизиране поради няколко причини:
• липса на гъвкавост в мисленето поради вкопчвания, зависимости и обсебеност;
• дефекти в мисловния процес, изразяващи се в липса на осъзнатост и на умения за овладяване силата на емоционалния импулс, колкото и да е силен той;
• неовладени умения за отсяване, структуриране, прецизиране и йерархизиране на идеите в Духа.
Духът не спира, това означава, че той не умира, той непрекъснато произвежда идеи. Духът не може да мисли извън самия себе си и няма нищо, което би могло да е преди него. Духът е предпоставка за материята, затова материята не би могла да стане по-силна от Духа? Материята не може да принуди Духа да ù се подчини. От Духа, тоест от мислите ни, се определят нашите чувства, чувствата ни създават състоянието на тялото ни. Нашият Дух определя съдбата ни. Започва се с това, че от мислите ни възникват думи, а тези думи водят до действия. Действията от своя страна стават навици. Навиците формират характера ни, а характерът ни става наша съдба.
В йерархията на битието всичко изхожда от Духа. Всичко, което протича в обратен ред, е хаос. До този хаос се стига лесно, ако в светогледа на човека по принцип материята превъзхожда Духа. Това е причината за кръженото в завихрения хаос да продължава с години и векове.
Духовността кълни, расте и зрее в пръстта на осъзнатостта. В коя земя се намира тази почва ли? В сърцата и в умовете ни. Посятото в душите ни ражда сочни плодове, огряно от лъчите на ума ни, а го пои добротата, наречена още любов или святост.
Уважаеми читателю,
по какво съдиш за степента на духовната извисеност на една личност? Аз я диагностицирам по нивото на омиротвореност, смиреност и възцарения покой в душата ù. За мен духовно извисен е онзи човек, чието присъствие излъчва светлина, спокойствие и увереност. Когато общуваме с такъв човек, усещаме лекота, радост, изпълваме се с някакво животворно чувство, което променя отношението ни към нас самите и към света. Потопени в него, осъзнаваме необятността на битието и преходността на земния ни живот. Тогава всичките ни проблеми започват да изглеждат маловажни, учудваме се, че преди това сме ги възприемали толкова насериозно.
Човек може да живее, бидейки подвластен на гравитацията, или надмогвайки я чрез светлината на ума си. Осъзнатостта на целта и предназначението на собственото ни съществуване определя къде точно сме и с какви честоти вибрира Духът ни по спиралата на Галактиката. Без осъзнатост движението на Духа е възможно само и единствено в плоскостта на Его-кръга, но не и по Спиралата – в посока към усещането за единение и цялост с Вселената – към сладостта на покоя. Мисля, че това състояние можем да го определим като иманентен копнеж и намерение на Духа, което Източният мистицизъм назовава с понятието Самадхи.
Ето защо аз избрах думата Самадхи за мой литературен псевдоним.
Гюлсер Мазлум
11.01.2017
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.