Jul 31, 2008, 12:06 AM

Само надежда не е достатъчна, за да постигнем целите си 

  Essays » Phylosophy
3184 1 4
1 мин reading

 

     Само надежда не е достатъчна, за да постигнем целите си

 

     Пътят към целта - дълъг и труден. Дали са правилни стъпките, които мисля, че трябва да изминем към своята цел, няма кой да потвърди... Сигурно всеки, разсъждавайки от гледната си точка и собствен опит, може по друг начин да начертае своите стъпки. Първо е важно да определим точно целта - какво искаме да разберем, до какво искаме да се докоснем, каква ще е ползата за нас и за другите...  И да си зададем необходими въпроси  - постигайки целта, какво ще се получи - дали няма да разочароваме някого, дали ние самите няма да съжаляваме?... Целта заслужава ли си средствата? Следващата стъпка може би трябва да бъде съставянето на определен план за действие. Без да имаме желание (важно условие), естествено, нищо не можем да постигнем. Да не забравяме да определим и отправната си точка. Да премислим видовете начини за осъществяването на нашата цел (съобразени с установени норми и закони). Ще можем ли и да осигурим нужните средства? (Не е маловажен въпрос.) Да направим ревизия на натрупания си опит. Да прочетем какво други са правили по въпроса. Да споделим с приятели. Да се замислим - ще имаме ли нужда от помощ... Без воля няма как да активираме плана си. А трябва да имаме готовност и за промяна - при нови обстоятелства, при допълнителни идеи, заради по-добра печалба, заради ново самочувствие, заради друг човек... Да се заредим с необходимото търпение. В Библията е записано: "Блаженство постига онзи, който може да го дочака." Започваме да мислим и как най-разумно да си разпределим енергията и да редуваме действията с адекватна почивка. Имаме ли смелост да понесем последствията от нашите действия? Винаги този въпрос е добре да си го задаваме. (На всеки етап от сложния алгоритъм!) Ами... какво остана - да поставим началото на нашия път към целта - без излишно отлагане, в подходящи обстоятелства и време (да не се страхуваме от непредвидените пречки, за тях ни трябва съобразителност, гъвкавост и бърза реакция), да сътрудничим на случайността... Воля понякога и на фантазиите да дадем. (Кой знае, може  те да са разковничето на нашето удовлетворение...) Въодушевление нека да ни съпътства. Да не се отчайваме от трудности, да не спираме и да не се отказваме по средата. Надеждата със сигурност не бива да ни оставя, но винаги трябва да вярваме в благоприятния изход на нашето начинание.

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Павли. Това сякаш си го написала за мен. Прочетох го два пъти. Да, трябва търпение, но за съжаление аз много прибързвам. Такава съм си - силно емоционална и експанзивна, затова често губя. Но ти ми показваш провия път, за което ти благодаря. Ще се уча да бъда по-търпелива. Ще се помъча да следвам съветите ти. Ти наистина си много мъдра. Бъди жива и здрава. Обичам те.
  • "Имаме ли смелост да понесем последствията от нашите действия? Винаги този въпрос е добре да си го задаваме."
    Определено си мислещ, а не импулсивен човек. Това е една от най-големите мъдрости, до които човек трябва да достигне.
    Поздрав за есето, Павли!
  • написала си го като план и човек би си помислил, че е много трудно да постигне целта си (е, понякога е наистина много трудно). но всъщност не е толкова запъващо - поставяш си цел (не желание, не мечта, а ЦЕЛ) и... се бориш!!!
  • Точно така е, Павли. Човек наистина трябва да знае какво иска, за какво се моли и как да тръгне.
    И най-важното - доколко неговата цел ще е от полза най-вече за другите, защото нали в това е смисълът на живота...
    Поздравления!!!
Random works
: ??:??