19 април 1824 година. Гърция. Джордж Гордън, шести лорд Байрон, е на смъртно легло. Треската изгаря тялото му. Веднага, след като разбира за избухналата гръцка революция, той заминава от родната Англия за далечния Ориент. Желанието му е да участва в борбата за извоюване на гръцката независимост, макар че с нищо не е задължен или обвързан с далечната непозната страна от картата на Балканския полуостров. Следвайки своя алтруистичен порив, той напуска родината и семейството си, за да осъществи мечтата си за героичен живот. Дарява на гръцката флота 4 000 лири за боеприпаси и въоръжение, което да използва в предстоящата битка с турската флота в залива Лепанто, недалеч от Коринт. Но не успява да участва в нея. Болестта го поваля на легло. Смъртта му го обезсмъртява. Гърция го приема за свой национален герой, а неговото име в гръцкия вариант Вирон става едно от най-често срещаните имена на новородени в страната през същия този XIX век, ,,полудял" от идеята за отхвърляне на турското робство. Гърция, Сърбия и България са свидетели на много саможертви като тази на английския поет романтик Байрон. Той не е традиционният тип герой, защото не жертва живота си в битка, както се случва с Ботев и неговата чета, но е възприеман като такъв. Болестта успява да изпревари битката. Желанието за героична саможертва не се осъществява, но поривът остава. Заради него лордът става безсмъртен. Историческите му мечти и литературното му творчество го правят романтичен герой в живота - такъв, какъвто в литературните му поеми е всеки от неговите лирически герои.
Завършил Кеймбридж, член на Камарата на лордовете, Байрон е един от най-образованите хора в Европа през XIX век. Образец на храброст, сила и саможертва. За всяко време, а не само за историческите събития на Балканите отпреди два века силата на човека е в саможертвата. Слабостта - също. Човешката природа винаги се разкъсва между силата и слабостта, силата да се жертваш и слабостта да бъдеш жертва. Байрон, както Ботев, Левски, Раковски и хилядите още бунтовници в кървавото Априлско въстание от 1876 година, вижда смисъла на живота си в героизма и затова избира да не бъде жертва, а да пише историята с кръвта и перото си.
Но има ли смисъл саможертвата днес, за какво човек да жертва живота си, като светът днес не е обзет от ,,лудата" националноосвободителна идея, както е било по времето на Българското възраждане? Днес политическото робство е останало далеч назад в миналото на страните от Балканския полуостров. Да, но и днес съществуват робства - пред малки хора и големи цели. За да постигнеш целта си, ти понякога си склонен да платиш висока цена, колкото и скъпа да е тя, колкото и непостижима да е тя в някои моменти за теб. И все се стремиш към върха, а достигнал го, търсиш следващия. Наистина съвременният герой на нашето време е човекът кариерист, който забравя всичко ценно за себе си - семейството, любовта, приятелите си и когато достигне целта си и се върне назад, за да сподели успеха си, осъзнава, че е сам, че няма с кого да празнува. Защото това е пирова победа - над самия себе си.
Истинският тип герой наш съвременник е пожарникарят, който спасява децата в горящия дом, без да мисли за себе си, като рискува собствения си живот. Истинският герой днес е човекът, който решава да осинови сирачето, загубило родителите си в катастрофа. Истинският герой днес е пилотът, който се опитва да спаси живота на пътниците на борда на самолета си при появата на внезапна повреда. Истинският герой днес е капитанът на кораба подводница, който не оставя моряците си да загинат при навлизане на вода на борда, а се бори до последни сили за своя и техния живот. Истинският герой днес не се нуждае от медали и лаврови венци. Той често остава безименен за хората, на които е помогнал. Той не търси слава и признание за своя героизъм, а изпълнява своя човешки дълг. Често това е и неговата професия. Той се старае да се издигне над низките страсти на ежедневието, да изплува от калта, в която живее нашият свят. Затова той е винаги между обикновеното и величественото, между подлостта и героизма, между алтруизма и егоизма, между мисълта за саможертвата и мисълта, че често си и жертва в света, в който живееш. Или както твърди лорд Байрон: ,,Човек - наполовина прах, наполовина Бог."
© Маргарита All rights reserved.
Това е разковничето днес!
А на мен ми хареса и стилът и темата.
Поздрав!