Самота

Чувствам се самотна! Сякаш съм изолирана от света. Нещо някъде там се случва, нещо хубаво, забавно, а аз дори няма възможността да бъда част от него. Имам нужда някой да ме разсее, да ми отвлече мислите в друга посока, някой нещо да ми каже. Не мога да се съсредоточа. Не мога да мисля. Как да убия времето?... Празно е... Тъжно е... Дори нямам думи. Нямам какво да напиша. Нищо не ми идва на ум.

Има едно чувство, скрито дълбоко в мен. Не знам какво е. Мисля, че трябва да направя нещо. Но какво е то? Не знам, не знам. Дали искам да извикам или да ударя нещо, да рисувам или да пиша? Какво трябва да направя? Какво е? Нещо ми липсва. Нещо ме измъчва. Опитвам се да разбера, но не се получава. Какво искам? Не знам какво искам. Нямам време. Трябва да разбера. Часовете, дните, седмиците минават, а аз стоя на едно място. Нещо трябва да се промени. Толкова ли е трудно или само така изглежда? Или аз така го правя?

Мисля, че се затварям в себе си. Може би задавам твърде много въпроси. А може би ще  е по-добре да се оставя на течението... и да забравя всичко.

Вече не сънувам... Сутрин, когато се събудя, си казвам "Пак ли?". Вече нямам за какво, за кого да ставам сутрин. Защо никой не разбира? Какво да направя, за да се почувствам щастлива отново? На всеки отговор получавам отрицателен отговор.

Или може би не получавам това, което желая с цялото си сърце? Може би да...

Не мога повече да продължавам така... Нищо не се случва... Боли ме...