1 min reading
Изпитвал ли си чувството сред тълпата от хора да си сам? Знаеш ли за чувството „самота”? Тя е пропастта, пред която заставам… Стоя на ръба, протягам ръка напред към тъмната бездна и изведнъж осъзнавам колко е дълбока всъщност. Тогава отново се връщам към действителността… към кафенето, в което съм седнала с приятели… Тогава защо съм самотна? Защо е тази тегота в душата ми? Защо, когато другите се смеят, на мене ми се плаче? Вечерта, над самотната чаша в ръката ми, се чудя - защо зад маските на любезност, всъщност, се крие просто една студена учтивост? Питам се - защо, вместо съчувствие, получавам снизходително съжаление. Душата ми копнее за малко топлина и обич, но къде ли са останали забравени? И дали все още съществуват? Или, може би, са само далечен спомен от миналото - с неясни очертания, потънали в сивота и прах? Чудя се - дали, ако ги търся достатъчно, ще ги открия в някой човек, който ще прогони самотата от сърцето ми… Не знам…
Може би душата ми ще бъде винаги просто една самотн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up