* * * Самота
С А М О Т А
Историята на една човешка душа
Изпитвал ли си чувството сред тълпата от хора да си сам? Знаеш ли за чувството „самота”? Тя е пропастта, пред която заставам… Стоя на ръба, протягам ръка напред към тъмната бездна и изведнъж осъзнавам колко е дълбока всъщност. Тогава отново се връщам към действителността… към кафенето, в което съм седнала с приятели… Тогава защо съм самотна? Защо е тази тегота в душата ми? Защо, когато другите се смеят, на мене ми се плаче? Вечерта, над самотната чаша в ръката ми, се чудя - защо зад маските на любезност, всъщност, се крие просто една студена учтивост? Питам се - защо, вместо съчувствие, получавам снизходително съжаление. Душата ми копнее за малко топлина и обич, но къде ли са останали забравени? И дали все още съществуват? Или, може би, са само далечен спомен от миналото - с неясни очертания, потънали в сивота и прах? Чудя се - дали, ако ги търся достатъчно, ще ги открия в някой човек, който ще прогони самотата от сърцето ми… Не знам…
Може би душата ми ще бъде винаги просто една самотна прашинка във вселената, подметната от вятъра на времето. Или малко парченце стъкло от счупено огледало, което излиза от тялото в самотната вечер под формата на сълза. Гореща и молеща за ласка, или само дори за една добра дума, която ще прогони мрака.
Изпитвал ли си чувството сред тълпата от хора да си сам? Знаеш ли колко боли от самотата?...
С всяка дума оставям частица от самотата си тук...
© Гинка Каламова All rights reserved.
Май по-скоро трябва да питаш дали съм изпитвал нещо друго освен това 
