Самотата...

Защо хората се плашат от  това да следват мечтите си? Защо се плашим ние, младите, дори да излизаме сами, камоли да следваме собсвената си мечта сигурно трядва да търсим човек, който търси същото като нас, за да бъдем двама... Не можел ли сами да изградим нещо без страх, че в този момент може да няма някой зад нас да разчитаме изцяло на себе си... може би тези хора, които правим така, сме зависими от хората около нас от тези, на които вярваме и явно сме посветили всичко, дори себе си. А защо сме го направили? Някой от страх, други може би от липса на собствено мнение, а трети - заради модата да подражаваш и да бъдеш управляван.

За коледа майка ми подари една плоча, на която пише: ‘'Живей добре и щастливо, а не както те учат другите!'' Дали ми го е избрала точно това изречение целенасочено?

Искам нещо, но не го правя понеже човека, с когото съм го правила не желае да го прави и аз се отказвам! Но защо така постъпвам със собсвените си желания? Желая нещо, знам, че го мога и не го правя. Няма логика... няма обяснение, няма оправдание да не го правя. А може би страхът оправдава, обяснява и дава схема на логиката? Искам да бъда някой! Но с този страх от самотата явно няма да стигна до там, защото всеки гледа себе си. Едва ли, когато изграждам нещо, някой ще се втурне да ми помага,  вместо да гледа себе си... Така е, хората сме такива егоисти. Някои се опитват да го скрият по някакъв начин, но други просто си казват: ‘'Аз съм такъв, за какво да се променям." Винаги ли трябва стимул, за да се промени човек или алтернатива - не може ли да се промени, за да бъде просто по-добър и по-човечен. Не заради някой да се промениш или заради нещо материално, а за себе си и за всички останали. Трябва ние, хората, да се учим, да живеем на свой гръб, а не да разчитаме на другиго, защото накрая се поучава един страх от това, че имаш навика да правиш нещо с някой, а изведнъж се оказва, че трябва сам да го направиш и се появява тогава страхът от самотата. Примерно те е страх  от това да пътуваш в рейса сам, в което няма нищо страшно, но като си го правил хиляди пъти с някой, после като го правиш сам, този човек ти липсва най-вече като е близък  и тогава се чувстваш самотен, а от самотата повечето хора ги е страх затова и са зависим от друг човек.

Искренно желая хората, които се чувстват така да намерят начин да преборят страха си. Не е толкова страшно! Да намерят начин да подредят собсвения си живот. САМИ! Вярвайте в себе си, хора.