Самоубийството

     Самоубийството е нещо, което ненавиждам. За мен това е най-жестоката форма на убийството! Да посегнеш на собствения си живот, на това, което двама души просто са ти дали, за да изпълниш своята мисия на Земята.

     Самоубийството е начин да избягаш, казват слабите. Но от какво бягаш? От собствената си съдба? От проблема, който сам си си създал? От отговорности? От болката? От себе си? От света? Ако на някой от тези въпроси отговориш с “Да”, значи много бъркаш, скъпи приятелю! Съдбата е, за да те изненадва със своите несъвършенства. Проблемът е,  да се научиш да го решаваш сам. Отговорностите са, за да се поемат и да те правят по-честен спрямо самия себе си. Болката е, за да се преодолява. Нали си чувал - “Това, което не ни убива ни прави по-силни!”? А защо от себе си? Нали ти, твоята личност, си единственият, когото имаш? Защо да се погубваш? Разбира се, че не си съвършен! Ама никой не е съвършен!!! Обаче ти имаш какво да дадеш на света-не го лишавай от този прекрасен човек (сигурна съм, че в нещо си прекрасен!). А светът какво ти пречи? Нали заради него ти се изграждаш като човек! Нали той е този, който те сблъсква с предизвикателствата. Не можеш да му се сърдиш! Той е красив. Само го открий.

     Самоубийството е грях. И, ако си мислиш, че там, за където си се забързал, е по-хубаво и по-лесно - отново се лъжеш! Според мен самоубийството се наказва още по-жестоко! А замислял ли си се за друго –колко болка ще причиниш на хората, които те обичат, като ги лишиш от себе си? Добре, за момент няма да мислим за теб! Да предположим, че ти се отърваваш от мъките и край –за теб всичко вече е ОК! Но пропускаш една важна подробност! Ти се “спасяваш”, а хората, които остават? А тяхната любов към теб? За това не мислиш, нали? Ама не си ли егоист? Слагаш точка на собствения си живот, но с тази точка слагаш и други. Животът на хората около теб коренно ще се промени. Нима искаш да “забраниш” на няколко усмивки вече да не изгреят?

     Веднъж четох тема за самоубийството в един интернет форум. Там две момичета в седми клас изявяваха мнението си чрез съобщения, изпълнени с желание да сложат край на живота си. Текстовете дори се възприемаха като смешни от самите тях. Бяха написали, че нямат търпение да дойде моментът, в който ще сторят злото деяние. Толкова тъжно ми стана и дори се разплаках пред тези пробождащи ме думи!

     Хора, не ни оставяйте! Аз се разплаках за момичета, които малко познавах! Щом аз се разстроих толкова много, представете си какво ще причините на близките си хора!!!

     Има за какво да живеете! И си струва цял живот да изпитваш една мъничка болка, която така или иначе, те кара да се чувстваш жив, струва си за няколко щастливи мига! Струва си!!!

     Обичайте живота си! Той не ви е подарен!