Самоубийството е нещо, което ненавиждам. За мен това е най-жестоката форма на убийството! Да посегнеш на собствения си живот, на това, което двама души просто са ти дали, за да изпълниш своята мисия на Земята.
Самоубийството е начин да избягаш, казват слабите. Но от какво бягаш? От собствената си съдба? От проблема, който сам си си създал? От отговорности? От болката? От себе си? От света? Ако на някой от тези въпроси отговориш с “Да”, значи много бъркаш, скъпи приятелю! Съдбата е, за да те изненадва със своите несъвършенства. Проблемът е, да се научиш да го решаваш сам. Отговорностите са, за да се поемат и да те правят по-честен спрямо самия себе си. Болката е, за да се преодолява. Нали си чувал - “Това, което не ни убива ни прави по-силни!”? А защо от себе си? Нали ти, твоята личност, си единственият, когото имаш? Защо да се погубваш? Разбира се, че не си съвършен! Ама никой не е съвършен!!! Обаче ти имаш какво да дадеш на света-не го лишавай от този прекрасен човек (сигурна съм, че ...