Mar 22, 2008, 5:51 PM

Сценарист 

  Essays » Personal
1405 0 4
1 мин reading

Всеки е главен герой в своя живот...

... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.

Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.

Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще

сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моята роля. Друг казваше

репликите ми. И имитираше движенията. А аз се криех зад някоя второстепенна

роля. Колкото да се появя за малко на подиума и по възможно най-бързия начин

да се скрия зад кулисите.

Сцена след сцена друг получаваше овациите на публиката. А аз стоях и гледах

през процепа на червената завеса (не разбирах, че тези сцени няма да се повторят

повече).

Докато един ден осъзнах, че това е моят филм! И моята роля!

Че аз съм достатъчно талантлива, за да я изиграя сама. Че няма нищо срамно

в това да сгреша. И в следващата сцена да го направя по-добре, да се поуча и

усъвършенствам.

Осъзнах, че няма как да изиграя ролята си "лошо", защото аз съм сценаристът!

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сценарист, режисьор и изпълнителка на роля във филма, интересно! Няма как да не вземеш Оскар за най-добра женска роля!!! Пожелавам ти го - играй!!!
  • Сякаш четеш мислите ми, ти си ми като сродна душа
  • Браво! Най-после си открила, че човек не може да отлага живота, трябва винаги да сме в главна роля!
  • Точно така!Много си права,Сисе!
Random works
: ??:??