ТРЯСЪК!ГРЪМ!УДАР!
Всеки миг е неповторим! Всеки един момент от живота ни е единствен. Не трябва да плачем за неща които сме преживели, а да се смеем защото сме ги имали. Така ще знаем кои сме искали и кои са ни били дадени, за да се научим, че няма нищо случайно и всичко което сме получили не е безвъзмездно, а накрая рано или късно ще си платим. Но не трябва да се отказваме от неизживяното, от неполученото, всичко трябва да бъде взето, ако трябва ще ограбим живота за бъдем себе си. Незнам дали си струва!
Може би си струваше, защото Лея се усмихна на себе си, когато след няколко дни в горещия юлски следобед пътуваха с него към малко крайбрежно градче където щяха да прекарат целият уикенд двамата, сами откъснати от света. Там Лея щеше да спре времето за да не й пречи да го опознава, да го докосва, да го чувства. Там щеше да заспи с него, да се събуди до него, да отвори очи и да види лицето му, да пие сутришното си кафе с него и да го наблюдава докато се храни. Каквото и да се случеше там ...