Сентенцията на Екзюпери

СЕНТЕНЦИЯТА НА ЕКЗЮПЕРИ

          Сентенцията на Екзюпери, че мъжът и жената не трябва да се гледат в очите, а трябва да гледат в една посока, е една от глупостите, които постоянно се повтарят.

          Може да се гледа в една посока, когато става дума за идеологическо съзаклятие, за цел или кауза. Интимността е нещо друго. ИНТИМНОСТТА НЕ Е ЦЕЛ, ТЯ Е ОТГОВОР ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ! И ако ù се вмени посока извън двамата, то тя ще изгуби своите интимни и екзистенциални измерения и смисъл.

          Всички запознати, или поне чували за гещалт – психологията знаят, че гещалтите са структури, които участват в езиковите и мисловните процеси. По друг начин казано – те не само се проявяват в ежедневния език, но и постепенно навлизат в мисленето и действията на хората.

          Сентенцията на Екзюпери не струва, тя е една от многото глупости, които хората безспирно повтарят, само защото им звучи добре. На никой не му идва и наум да потърси в нея вътрешна дълбочина и логика. В ежедневното говорене подобни претенции биха изглеждали непосилни.

           Интимността не може да има цели извън себе си! Общият идеал ни захвърля в една съвсем друга тема. Той няма нищо общо с интимността като такава. ПОСОКАТА, ОБЩИЯТ ИДЕАЛ НЕ СА, И НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ОСНОВАНИЕ ЗА ИНТИМНОСТ! Разбира се, че те могат да съществуват, но това са друг вид отношения.

          Стоящата над мъжа и жената доктрина, колкото и съвършена да е, никога не може да бъде основание за любов. Любовта е друг феномен.

          Отдавна съм забелязал как в ежедневното говорене езикът се превръща в инструмент за изграждане на едно фалшиво и неистинско битие. Често той създава една мантия, която защитава егото ни, като го покрива с онези съмнителни вярвания и мнения, които уж звучат обективно, но никога задълбочено.

          Обгрижвайки егото си, човек си служи с езика, използвайки всички негови тропи, метафори и смислови арабески, за да създаде усещането за обективност и съпричастност към нечия съдба или разказана история. Затова толкова често слушаме за „предателство в любовта”, знаейки че такова нещо няма, и не може да има. Предателство може да има само там, където има дълг. ЛЮБОВТА НЕ Е НИТО ДЪЛГ, НИТО КАУЗА. Любовта е съкровеност, и тя не е подвластна на волята.

Нима е тайна, че в глъбините на човешкото същество се намира една съкровеност, чрез която възприемаме света, нещата, собствената си съдба. В тази дълбоко скрита съкровеност се намират онези интимни измерения на нашата същност, които не са подвластни на обществените клишета и не зависят по никакъв начин от дискурса за истината.

          И сега се вижда как по некролозите се пише, че е починал инж. Петров, д-р Иванов, което е безкрайно нелепо… Умрял е не инженерът, не докторът – отишло си е човешкото същество. Хората сякаш отнемат интимността дори и в един такъв интимен акт като смъртта….

          Във всяко човешко същество има една дълбоко скрита съкровеност, на която социалното, идеала и всички каузи на света са чужди…

          Така, както смъртта е един безкрайно дълбок, интимен акт, към който не можеш да прикачиш никакви глупости, така и към любовта не могат да се прикачват глупости, свързани с идеали цели или доктрини…

          Всъщност това са толкова ясни неща, че не знам защо съм седнал да ги пиша. Може би заради това, че не понасям клишетата. Езикови и мисловни. Да говориш и мислиш чрез клишета, означава, че вече се долавят първите симптоми за наближаващата смърт на истината.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ