Мисълта, която носи осъзнаване за Роджър О. Торнхил, е: “Аз се занимавам с реклама и привличам вниманието, а не служа за отвличане на вниманието”.

----

Престъпникът – в образа на Вандам – погрешно разпознава в редовия гражданин Торнхил не друг, а агента Каплан. А Каплан е фиктивна личност, създадена от тайните служби, от името на която се наемат стаи в хотели, ползват се услуги и се създава представата за (социален) живот. Всичко това се прави с цел отвличане вниманието от истинския агент, внедрен в престъпната група – мис Кендъл.

Гражданинът – Торнхил – е човек, увлечен в работата си, рекламата; и има пълната убеденост, че може да внушава на хората онова, което пожелае. Думите му са: “Няма лъжа, има полезно преувеличение”. Но Торнхил е от една връзка – тази с майката. Той винаги се опитва да се свърже с нея, но най-често неуспешно. За Гражданина майката е реалията, която препотвърждава разбиранията му за света и мястото му в обществото.

Агентът – мис Кендъл – някога, преди да се превърне в агент, от скука се е влюбила в Престъпника. Но не любовта е събитието, което осмисля живота на жената; “любовта” най-често опитва да разсее скуката й. Истината за “любимия” е в съзнанието, че той е престъпник.

Всезнаещият – професорът от тайните служби – инициира жената (дъщерята), разкривайки й в кого се е влюбила. Така че не любимият е преборил скуката от живота, а Всезнаещият Баща, който е придал значение на женската съдба: наместо да отдава разсеяното си внимание на скуката, да съсредоточи усилията си в действията на престъпника.

Архиментът – Каплан – е фантазия на Бащата, която намира своето истинско и дейно място в живота на всички. Реалията (майката) е пронизана от нещо непривично й, нещо, което не съответства на обичайните й елементи, то е нещо неасимилируемо: архиментът.

Гражданинът – Торнхил – точно в часа на криза и неспособност да се свърже с майка си, се слива с архимента; разпознат е като Каплан. И реалията се превръща в модрия. Ако реалията е майката, която с грижите си успокоява и утвърждава, то модрията е майка, която измъчва. Отвлечен от Престъпника, Гражданинът – малко по малко – реализира заблудата му; приема, че е Каплан.

Престъпникът е влюбен в Агента, Вандам не може без мис Кендъл. Престъпничеството, като непризнаване на Закона, отхвърля Бащата. Престъпникът е убеден, че е способен да излъже (победи) бащинството. В тая си убеденост престъпникът се разпознава като баща. Той напомня гностическия демиург, който в честолюбив възторг заключава, че е бог, докато не се среща с Ева (малкото име на мис Кендъл е Ив), пратеницата на Праотеца, която отблъсква привидното му бащинство (всесилие) и избира… Адам (гражданина Торнхил).

Агентът – мис Кендъл, – вече инициирана от Бащата, знае, че не човекът-с-умисъл е любимият мъж, а наивният-човек. И се влюбва, истински, в Торнхил. (Този аспект от филма, пък основната част от фабулата са възпроизведени във френския филм с Пиер Ришар “Високият рус мъж с червената обувка”).

Бащата – професорът – изоставя Гражданина в ръцете на Престъпника, за да опази Агента. А всичко това е възможно, защото архиментът действа.

Архиментът – Каплан – замества гражданската (тук-изирана) позиция на Торнхил, изтръгва го от реалията му, като му позволява идентификация със себе си. Торнхил, чието презиме - О. - от името му Роджър О. Торнхил, не означава нищо, (героят сам отбелязва това), изведнъж се сдобива с (бащино) Име; и наместо липсващия баща и едничката майка (реалията), той придобива синовността изпод архиментарното име – Каплан.

----

Колкото повече човек желае да извърне чуждото внимание към себе си, да ангажира със своя “аз”, и така да създаде реалия (рекламираната “истина”), толкова повече той пропуска модрията (истината), от която отвлича и собственото, и чуждото внимание.

А модрията без изключение спохожда човека. И тогава азът се превръща в сянка на своята сянка.