През 80-те и 90-те нямахме никакви проблеми да се запознаваме къде ли не. Бяхме млади и щури, СПИН беше просто абревиатура, а диското беше начин на живот. Когато светът полудя по Интернет и запознанствата станаха някаква кибер-форма на общуване, се запитах:
КОЙ КОЙ Е В ЧАТА
Свалките в нета са като свирките през 90-те. Всички ги обичат и никой не си вдига ципа, преди да е свършил работата. Замисляли ли сте се какво печелим и какво губим от подобни „запознанства”?
Мисля, че отново преживяваме криза на идентичността, затова анонимността в нета ни е добре дошла. Анонимността е новата дискретност. Създаваме си някаква виртуална идентичност, която може да е много различна от истинската, и това е възбуждащо. Един вид симулация на реалността, но те кара да изпитваш актуални нови преживявания. Ти си режисьор и актьор, лесно влизаш от роля в роля, вербализираш представи и фантазии, които няма как да изпълниш в реалността. Интересно и модерно, нали? Палавият никнейм заменя името, емотиконите са м ...