Sex.com
През 80-те и 90-те нямахме никакви проблеми да се запознаваме къде ли не. Бяхме млади и щури, СПИН беше просто абревиатура, а диското беше начин на живот. Когато светът полудя по Интернет и запознанствата станаха някаква кибер-форма на общуване, се запитах:
КОЙ КОЙ Е В ЧАТА
Свалките в нета са като свирките през 90-те. Всички ги обичат и никой не си вдига ципа, преди да е свършил работата. Замисляли ли сте се какво печелим и какво губим от подобни „запознанства”?
Мисля, че отново преживяваме криза на идентичността, затова анонимността в нета ни е добре дошла. Анонимността е новата дискретност. Създаваме си някаква виртуална идентичност, която може да е много различна от истинската, и това е възбуждащо. Един вид симулация на реалността, но те кара да изпитваш актуални нови преживявания. Ти си режисьор и актьор, лесно влизаш от роля в роля, вербализираш представи и фантазии, които няма как да изпълниш в реалността. Интересно и модерно, нали? Палавият никнейм заменя името, емотиконите са мързелив израз на чувствата и винаги може да минеш офлайн. Не е нужно да помпаш мускули във фитнеса, защото в „другата реалност” всички мъже са мускулести и добре сложени, а жените… ах, жените! От тях се иска да имат излъчването едновременно на Шарън Стоун, Мадона и майка Тереза. Една приятелка ми разправяше как в чата един 30-годишен младеж искал да суче от нея и непрекъснато я наричал „секси мама”. Ужасяваща инфантилност! Всъщност в кибер-взаимоотношенията всичко е позволено. Всеки втори напира да развее пред камерата мъжкото си достойнство, всеки трети директно ти предлага секс вместо запознанство.
Сега представете си следната картина. Мазен чичко със запотени очила напрегнато се взира в монитора. А там едно чудно хубаво момиче вие тяло в страстен танц. Чичото попива прелестите ù с очи и няма нужда дори да излиза от къщи, за да получи порция удоволствие. Той се изживява като супермъж със супержена и всички са доволни. Същото може да се повтори в офиса, като героят е новоизлюпен бизнесмен, отдаващ се на виртуален секс пред камерата.
Попитах една достолепна дама, управляваща собствен бизнес, дали ù е интересно в чата и тя ми сподели колко пъти ù се е искало да си остане там, в кибер пространството, при своята виртуална идентичност. Забравяла, че е майка и съпруга и можела да бъде каквато ù се иска – палава, необуздана и… млада. Май тръпката на младостта е, която ни връща пак и пак към мигащия екран на монитора
Не е ли Интернет новата световна религия, по-силна от фън-шуй, по-разрушителна от ислямския фундаментализъм, по-вълнуваща от Кама Сутра?
© Вероника Митева All rights reserved.
