Sex with аn ex *   

      Емоцията на човешката душа може да причини едновременно болка и радост, като един феномен тя се заражда в съзнанието и поражда различни изменения в човешкото поведение. Ако тази емоция ни причинява болка, защо тогава известните писатели, художници и като цяло хората на изкуството, я използват като муза и желаят да я запечатат вечно във времето? Дали не е заради бъдещите поколения и желанието да бъдат разрешени загадките на човешката природа, и съответно поднесени наготово пред бъдещите страдащи сърца, или същност всичко е по-просто и ние хората имаме нужда да запазим тази емоция, за да ни напомня миналото, за да ни напътства в настоящето, да променя бъдещето. Вътрешните противоречия на човека като разумно същество винаги провокират интересни въпроси и неразрешени мистерии, чийто смисъл и до днес е търсен. На този етап от развитието на човешката цивилизация, ние сме напреднали както в технологично, така и социално отношение, но въпреки това все още ни е трудно да изразяваме емоции, да сме искрени и да живеем значимо. Проблемите, свързани с човешкото сърце, често оставят трайни следи и рядко са без значение, затова въпросът, който ме интересува, засяга именно тази тематика. По пътя на растежа и осъзнаване на живота като ценност, за мен остава загадка какво е значението на секса с бивша любов, дали има положително в това отново да отдаваш тялото и неизбежно част от сърцето си на някого, вероятно с когото нямаш бъдеще, или лесното поддаване на изкушението алармира за нуждата да бъдеш с този човек? Всичко това изглежда особено интересно, а когато се случи на теб, вероятно силата на тежестта е разрушаваща, толкова нютона(N)* , че е непосилна да бъде издържана.

   В кръговрата на емоционалните бури и разочарования, център на моята изследователска или по-скоро наблюдателна дейност се оказах самата Аз. Най-лесно човек може да отрази една болка, драма или каквото и да е, е не толкова като изслушва нечия история, като разбира чуждото страдание, а именно като разкрие своето собствено и разбере мистерията на душа си, Героинята на днешната мелодрама е от този тип хора, които обичат с цялото си сърце, които не могат да променят чувствата си само за ден, които отдават тялото и ума си на онзи, човека зад страданията. Друг е въпросът дали това е най-разумното, което може да направи, но ако постъпвахме разумно, логично и като по учебник, щеше ли да е интересно, щяхме ли да обичаме, щеше ли това да е живот?! Сърцето на въпросната дама беше прободено от Купидон* и тя обичаше така, както можеш да обичаш завинаги. Разбира се, като в роман на Даниел Стил, и нейното сърце било разбито, както на 80 % от подрастващото поколение и 40% от зрялото. Добре, тя ще се оправи, в крайна сметка животът продължава и не е дошъл краят на света. В този смисъл и нейният живот продължи и то как, на пълни обороти, с най-голямата сила, която може да намери в себе си. Животът бе различен, нов, интересен, завладяващ. Тя бе различна, променена, дори щастлива от промяната, бе разбрала грешките си и никога повече нямаше да ги повтори, сега живееше за мига, живееше за да направи всеки ден значим, за да забрави и да продължи... към върха, към щастието и новата любов. Сега отново дишаше свободно, трансформацията, която претърпя, имаше толкова важен и положителен смисъл за нея, че вероятно ако не беше преживяла тази раздяла, нямаше да е толкова щастлива, колкото е сега. Не ме разбирайте погрешно, не че не страдаше за любимия, не че не го обичаше даже повече, отколкото заслужава, но ако не се бяха разделили, тя нямаше да осъзнае толкова много неща за себе си, нямаше да се промени, промяна, от която целият ù организъм имаше нужда. Щеше да е същата и да греши по абсолютно същия начин като преди, нещо неприемливо и нездравословно. В този кръг на мисли, главната героиня беше преживяла нещо тежко, мъчително, драматично, но беше продължила с нова същност, нова сила, нова любов към живота. Голямата ирония в цялата история е, че момичето с кафявите очи се превърна в женски вариант на бившата си половинка. Тук, предполагам, имате нужда от повече информация, това, което имам предвид е, че причината да се карат и да се различават е конфликтът в начина им на живот, в това какво искат. Тя беше по-отговорна, поради което стоеше по-често вкъщи, за да върши различни неща или просто защото беше уморена, докато мистър „Х” искаше non stop* да излиза, да се забавлява. Съвсем логично като се има предвид, че става дума за 18/19-годишни тийнейджъри. И ето сега тя е такава, непрекъснато излиза, забавлява се, живее като за последно, всеки ден е ново приключение. Колко забавно, разделиха се заради разликата, а след това тя се превърна в идеала за момиче на въпросния господин, всичко лошо, което присъстваше в характеристиката ù, вече липсваше, но е твърде късно, нали?! Да, така е. Винаги, когато чуя някоя клиширана фраза от типа - „никога не е късно” или „никога не казвай никога” ми става особено смешно, защото за някои неща наистина е късно, за някои неща мога да кажа „никога” и не бих се съмнявала в това, което съм казала. Но в крайна сметка винаги има нещо, което поне веднъж ще те върне назад, ще се обърнеш, гледайки празната алея на спомените и отново ще ти се иска да си на точно онова място, където си бил щастлив. За петте месеца време, за съжаление, тя се връщаше назад и то не един път, дали сама се „вкарваше във филми” или по-скоро я въвличаха, нямаше значение, болката не беше по-малка и в двата случая. Дойде време да стигна до кулминацията, а именно главната тема на размишления- „sex with an ex”. Да, сексът с бивша любов или може би не толкова бивша се оказва особен лесен процес. Само един поглед е достатъчен, за да преминеш границата между минало и настояще, и да си в ситуация на бездно състояние, когато всичко е реално и нереално едновременно. В момента на нежното сливане на двете души, тя чувстваше все едно поне за миг всичко е като преди, сякаш нищо не се е променило, сякаш са заедно. Но времето не спира, а моментът свършва, какво следва? Светът се връща в изходна позиция, миналото си е минало, а любовта е изгубена. Тогава какъв е смисълът, какво носи това освен болка, временно удоволствие и минали грешки. Когато не можеш да върнеш това, което си имал, по-добре ли става, когато се връщаш назад? Там няма нищо за мен, знам го, защо тогава сексът с бивш е толкова лесен, като всъщност би трябвало да е даже забранен, Няма закон против секса със „ex”, което е нормално защото законите не се основават върху емоционална гледна точка, но трябва да има, тъй като е толкова хубаво, че чак е престъпно, може да те разяде отвътре и лечебният процес, който вече е бил към края си, да започне пак отначало. В мрака на обърканите чувства и „простотии”, няма друг логичен извод за секса с бивше гадже, а именно, че това е нездравословно, съвсем естествено и въпреки това вредно явление. И това е много просто за доказване. Така е, защото любовта е крехка и лесно може да бъде деформирана, но в същото време тя крие в себе си сила, която като феникс възражда всичко от пепелта. В този смисъл сексът с мистър „Х”, или дори целувката, погледът, това са само фактори, които могат единствено да върнат и последната капка любов затисната под останките и няма нищо хубаво в това, защото него го няма. Той си отиде и остави само спомена за онова, което няма да се върне...

      Явлението „sex with an ex” съдържа в себе си сила на действие и противодействие, противоречието изпълва целия процес, тъй като причинява различни странични ефекти. Човек изпада в междинно състояние, когато старата любов изплува, миналото се завръща, но има ли смисъл да е така, какво печелиш същност? Но все пак е толкова хубаво, толкова искрено, толкова красиво и нежно. За съжаление, това не е достатъчно да върне загубеното, няма връщане назад, всъщност има, но е безсмислено, нищо не е като преди. Какво от това обаче, нали светът продължава да се върти, нали аз съм жива, нали вървя към върха, към новата любов. И аз ще съм щастлива, ще дишам свободно и ще живея значимо.

                                                                                               To be continued...*

*sex with an ex - секс с бивш (англ.език)

* N - нютон, мерна единица за сила на тежестта

*Купидон - бог на любовта в гръцката митология

*non stop - без спирка, непрекъснато (англ.език)

*to be continued- следва продължение