Щастие

Вятър в липите, Сълзи в очите, Още един загубен ден.
Моменти на щастие. На пълно щастие. На момента, в който те докосват нежни пернати криле по лицето
и ти дават да разбереш за секунда, колко далечна и твърде усложнено прекрасна може да бъде чистата нирвана.
Чисто субективно естетически е невероятно.
Чисто времево-пространствено технически е ужасяващо кратко.
Моментите на щастие се броят на пръстите на двете ръце и малко от тези на десния крак.
На левия му падна преди години един нокът, поради което не е считан за подходящ за щастие-носител-преброяващ.
Когато за първи път ме прегърна един мъж и ми каза да остана да спя при него.
Само да спя. И аз спах. Само спах.
И как така сънят се оказа щастие… Не че продължи дълго или завърши хубаво, но за щастието разни условности
от тип време, продължителност и качество не са важни.
Когато за първи път легнах при един мъж и не исках да спя.
Цяла нощ не ми се спеше. И как така липсата на сън се оказа щастие…
Не че се повтори или трая още дълго, но за щастието разни условности…е знаете как е…
Когато за първи път видях морето при изгрев слънце.
Не че се научих да плувам или да ставам рано, нито съм го виждала скоро, но онова щастие, без-условното си остава.
И не се активизирам емоционално от евтини картички с дигитално оправено море и разголени женски задници за фон,
само си пазя един спомен на много, много години.
Когато за първи път ядох бисквитена торта с розов крем в детската градина.
Не че после не се опитвах и аз да си я направя, не че вече млечни продукти не ям, не че бъдещето има нещо общо с миналото.
Само че вкусовите ми рецептори помнят една розова торта,
носеща нещо много повече от спокойно-комунистически-обикновени бисквити.
Когато прегръщах котката си. После я биех, защото бе проклето животно,
също като мен. И после тя умря.
И ме остави да правя грешките си сама. И да си мисля, че никога не бива да се позволява на
потенциално умиращо същество да ти носи щастие. Не че е възможно.
Когато денят е топъл и има слънце, но не от онова жегавото,а нежно и
прегръщащо те почти с физическа обич,
а ти си на една скамейка до дървета и си на една стъпка от това да промениш изцяло живота си.
Няма да го направиш, но усещането че искаш е самото щастие.
Когато… Няма значение кога. И какво.
Щастието се чувства с едно леко потреперване под лъжичката и изпълване на
дробовете ти с нещо различно от въздух.
Почти с етер. Етерно щастие. Ако не
друго то поне звучи добре.