Feb 8, 2011, 8:26 PM

Щастието носи щастие 

  Essays » Others
1447 0 0
2 мин reading

Един ден се разхождах сред природата. Чувствах се много хубаво. Мислех си за това: „как щастието (поне за мен) не зависи толкова от обстоятелствата наоколо, колкото от гледната точка, през която се съзерцават.

       И ако ти в себе си си щастлив поради това, че храниш съзнанието си с такива мисли, то и всичко около теб ще се разкрива в такава светлина.

       Също така ми хрумна как някои  хора чакат нещо да се случи отвън, за да се почувстват щастливи и тъй като не се случва, се чувстват нещастни. А други пък - избират да се чувстват щастливи просто поради факта, че са живи, че усещат протичащия през тях живот и не чакат нищо отвън да ги направи такива (щастливи). И какъв парадокс само, на тях им се случват множество щастливи неща.

       Но няма мистерия в това. И всичко се базира на Природния Закон (Законът за Привличането). Първо отвътре, после отвън. Първо мисълта, после проявлението. Първо намерението, после осъществяването му. Първо причината, после нейното последствие. Първо усещането за щастие, после щастливото изживяване.

       И веднъж като се осъзнае това, човек спира да се стреми толкова силно към постигането на външно щастие ( в смисъл да придобие това или онова, за да бъде по този начин щастлив), но по-скоро се насочва към това, да бъде самото щастие и от това положение да изхожда в своите действия.

       Така много от човешките заблуди и илюзии започват да отпадат, а самото изживяване добива по-дълбок смисъл и осъзнаване.

       С няколко думи, търси първо вътрешното и остави външното да се погрижи само за себе си. Търси състоянието (това, което някои наричат ДА БЪДЕШ) и нека проявлението да дойде от самото ти пребиваване в това състояние. Първо се научи да бъдеш щастлив и след това виж как светът ти се изпълва с щастие.”

      Беше ми хубаво. А топлото зимно време допълнително усилваше това усещане. При всичките тези мисли за щастие се чувствах щастлив. Реших да нарисувам едно широко усмихнато слънце в снега. След това продължих и когато се върнах обратно през това местенце, до моето слънце беше нарисувано едно, три пъти по-голямо от него. Изпълних се с благодарност.

       Бележка: Когато сме щастливи и действаме в ежедневието си от това състояние на съзнанието си, плодовете от нашите постъпки се завръщат при нас умножени,  като ни носят още по-голямо щастие.

       „Колкото по-хубаво става, толкова по хубаво става.”

© Иван Аршинков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??