Отново мислите ми ме водят при теб. Отново си спомням топлината, която си отиде с лятото, а на нейно място се настани хладната есен.
И тази хлад ще отмине, и този дъжд от сълзи ще превали, и тази рана ще заздравее, но винаги сърцето ми ще те чака.
Днес, когато всичко свърши, пиша на две очи, чиято светлина не беше за мен, на едно сърце, което няма да върна никога и за едно момче, което винаги ще чакам, но едва ли ще зърна отново.
Очите ми ридаят, че той си тръгна, че любовта се превърна в една красива лъжа. Сърцето ми кърви, щом си спомни щастието, което го изпълваше, щом ти се приближеше. То плаче, че любовта я няма, но продължава да бие за теб и да те чака.
Не знам дали огънят между двама ни ще запламти както преди. Не знам дали ще ме гледаш с онези влюбени очи, ала знам, че винаги ще те нося в гърдите си и ще копнея да си до мен.
Бях посветила душата си на теб и на твоята я бях дарила. Сега обаче е обгърната в самота и скърби за страстта предишна.
Спомням си едно момиче, което за те ...