Сказание за дървената пощенска кутия
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена, стара, дървена пощенска кутия. Проядена съм от дървояди. Фурнирът ми е огънат и изпочупен на места. Ключалката ми е ръждясала, а плексигласът на табелката ми е напукан. А навремето...
Навремето бях нова и лъскава. Миришех на дърво отвътре и лак отвън. Направо се пуках по пантичките на вратичката си от гордост! Монтираха ме заедно с останалите пощенски кутии в този вход на току що построеният блок, който също миришеше на боя и хоросан. В апартамента, на който принадлежах, живееше семейство с една дъщеря. Пощальоните ме пълнеха с в. " Работническо дело", в. " Отечествен фронт", сп. " Лада", сп. " Паралели" и сп. " Жената днес". Когато дъщерята порасна, започнах да получавам сп. " Панорама", в. " Култура" и сп. " Наш дом". Когато се омъжи, започнаха да ме пълнят със сп. " За рулем", сп. " Море" и сп. " Съвременник". Забравих да кажа, че междувременно всяка година се пълнех с картички за Нова Година и за 1-ви Март. Хората, които живееха в същия град идваха и ги пускаха собственоръчно в мен. Роди се момиченцето и след няколко години започнах да получавам сп. " Славейче", а след още няколко - в. " Септемврийче", сп. " Весельiиe картинки" и сп. " Юньiй художник". О, да - и купища писма от съветски другарчета!...
След време започнах да получавам по-различни вестници - " Демокрация", " Свободен народ", " Ние, жените" и " XXI век". Момичето порасна, отиде да учи в друг град и тогава от време на време получавах писма от нея. Докато завърши, времената се промениха много. Хората вече не се поздравяваха така масово с честитки, както преди. Бяха започнали да използват вече други начини за комуникация. Вестници и списания също вече не получавам. Сега ме пълнят само с шарени рекламни брошури от големите вериги магазини. Скоро чух новите собственици на жилището да си говорят, че мен и останалите пощенски кутии от входа щели да ни заменят с нови - метални. А нас, дървените, щели да ни изхвърлят на боклука...Това е животът!...
Все пак добре поработих през годините! Чувствам се удовлетворена от свършеното и много, много щастлива! Затова, че в продължение на няколко десетилетия станах проводник на толкова много човешки чувства и емоции, на толкова разнородна информация. На табелката ми още стоят имената на хора, които не са вече между живите и на други, които не живеят вече тук...Представям си наследничката ми - как ще се кипри, лъскава от прясната боя! Но... няма да съм жива да я видя...
© Радослава Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Животът на няколко поколения!...Благодаря ви, пълните ми душата с коментарите си!
-
Хареса ми!😃 Уж схематично кутията изрежда с какво са я пълнили, а така е описан целия живот на поколението. Браво!❤️
-
Интересно. Даа, времената се променят, но пък пощенската кутия правилно си “мисли” - щастлива че е станала проводник на емоции… много ми хареса. Браво!
-
Благодаря от сърце! Радвам се, че есето ви е докоснало!...
-
Красива носталгия! Интересен начин за повествуване! Вещите носят белезите на времето и крият в себе си истини за живота на хората, на които са служели. Харесах!
-
Мдаа,.. така беше през миналите години, израстнахме с пощенската кутия защото там сякаш беше заключена радостта ни...а сега, сега стои претъпката с брошурите на супермаркети или бързи кредити
-
Хубав разказ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
