Скъпи Сърцеразбивачо,
отдавна имах желание да ти напиша това писмо - нещо като прощално писмо... писмо, адресирано от мен за мен... Tи няма да го прочетеш, както всички писма, които писах през тези месеци. Тези така дълги и мъчителни за мен месеци, месеци, през които сякаш времето бе спряло, месеци, през които те виждах непрекъснато и това ме убиваше... бавно... всеки път. Исках те, а не можех да те имам. Беше така близко до мен и същевременно толкова далеч. Всеки път стоеше пред мен и ми показваше колко щастлива мога да бъда, но и сякаш всеки един от тези пъти хващаше сърцето ми и го пръсваше на все по-малки частички.
Да, от дълго време исках да го напиша, но все не бях готова да се сбогувам с теб, с любовта си към теб, с тази толкова голяма моя глупост, не знам дори дали все още съм... Вероятно никога няма да те забравя, колкото и да се насилвам, вероятно винаги нещо ще потръпва в мен, когато те видя или когато чуя името ти, вероятно от време на време ще си поплаквам тихичко преди да ...