Слаба съм
2 min reading
Колко те обичам! Не е истина колко те обичам! Бих направила всичко за теб, бих се отказала от всичко заради теб, бих се променила заради теб. И го направих! И бих го направила отново. Но защо не разбра, че тази силна обич, която изпитвам към теб, ме наранява. Наранява ме всяка твоя "шега", всяка твоя дума "не на място". Наранява ме това, че използваш слабостта ми към теб...
Манипулираш ли ме? От силна обич или от безразличие ме нараняваш така?Твърдиш, че ме обичаш много, казваш, че съм всичко за теб.
На моменти разбирам, че не е възможно да бъда обичана толкова силно, а в следващата секунда ти ме нараняваш и объркваш до полуда... Защо задълбочаваш дребните спорове? Защо не вярваш в любовта ми? За всичкото това време заедно, с всяко твое пренебрежение ти отваряше по една малка рана в сърцето ми. И не оставяше време тя да заздравее. И така, тя започна да расте, докато не обгърна цялото ми сърце. И единственото чувство в него сега е болката. Защото сега съм слаба, сърцето ми е слабо... нямам място за повече рани, дори и да са малки. Сега ме боли ,когато се смееш, боли ме, когато ме прегръщаш или пък целуваш... Боли ме да ти споделя всичко, както правех преди. Защото съм слаба. Защото сега не съм веселото и положително момиче. Сега мисля само за бъдещето и се страхувам, то да не е болезнено. Боли ме да те прегърна или целуна, защото ме е страх, че ще остане спомена. А от него страдам най-много. Страдам, че някой ден няма да си до мен и няма да има на кой да споделя болката си, няма от кой да поискам утеха... Защото заради теб рискувах всичко друго... Направи ме слаба, като ми остави рана, всесто сърце, като ме накара да мисля, че ти си ми достатъчен. А не си! Ти си всичко, от което НЯМАМ нужда! И го осъзнавам, а не мога да те оставя, защото съм прекалено слаба, за да бъда сама! Сега плача всеки ден, сега страдам от малките спънки в живота ми, които преди преодолявах с вдигната глава, а сега чакам да отминат със сълзи... Дали ако съм без теб, раната ще заздравее, или ще продължи да расте? Дали ще стана такава, каквато бях преди и ще успея да изградя защита на сърцето си? А дали ще обикна някой колкото теб? Може и да успея, но няма да позволя да бъда отново слаба! "Това, което не ни убива, ни прави по силни" - така ли е? Не мисля! Но това, което не ни убива, ни учи на много и ни показва какъв е всъщност живота! А ние трябва да продължим напред с гордо вдигната глава, дори вътрешно да ни боли!
Манипулираш ли ме? От силна обич или от безразличие ме нараняваш така?Твърдиш, че ме обичаш много, казваш, че съм всичко за теб.
На моменти разбирам, че не е възможно да бъда обичана толкова силно, а в следващата секунда ти ме нараняваш и объркваш до полуда... Защо задълбочаваш дребните спорове? Защо не вярваш в любовта ми? За всичкото това време заедно, с всяко твое пренебрежение ти отваряше по една малка рана в сърцето ми. И не оставяше време тя да заздравее. И така, тя започна да расте, докато не обгърна цялото ми сърце. И единственото чувство в него сега е болката. Защото сега съм слаба, сърцето ми е слабо... нямам място за повече рани, дори и да са малки. Сега ме боли ,когато се смееш, боли ме, когато ме прегръщаш или пък целуваш... Боли ме да ти споделя всичко, както правех преди. Защото съм слаба. Защото сега не съм веселото и положително момиче. Сега мисля само за бъдещето и се страхувам, то да не е болезнено. Боли ме да те прегърна или целуна, защото ме е страх, че ще остане спомена. А от него страдам най-много. Страдам, че някой ден няма да си до мен и няма да има на кой да споделя болката си, няма от кой да поискам утеха... Защото заради теб рискувах всичко друго... Направи ме слаба, като ми остави рана, всесто сърце, като ме накара да мисля, че ти си ми достатъчен. А не си! Ти си всичко, от което НЯМАМ нужда! И го осъзнавам, а не мога да те оставя, защото съм прекалено слаба, за да бъда сама! Сега плача всеки ден, сега страдам от малките спънки в живота ми, които преди преодолявах с вдигната глава, а сега чакам да отминат със сълзи... Дали ако съм без теб, раната ще заздравее, или ще продължи да расте? Дали ще стана такава, каквато бях преди и ще успея да изградя защита на сърцето си? А дали ще обикна някой колкото теб? Може и да успея, но няма да позволя да бъда отново слаба! "Това, което не ни убива, ни прави по силни" - така ли е? Не мисля! Но това, което не ни убива, ни учи на много и ни показва какъв е всъщност живота! А ние трябва да продължим напред с гордо вдигната глава, дори вътрешно да ни боли!
© Таня All rights reserved.
