Славянски ли е българският език? Сега всички ще кажат, че задавам глупав
въпрос. Та нали още от времето на Симеон Велики всички говорят за българския език като за славянски и за българите като за славяни? По този въпрос писах в “За буквите и политиката” – българите умишлено са били обявени за славяни, езикът им за славянски, а кирилицата за азбуката, създадена от Константин Философ, с цел да се използва благословията, дадена на глаголицата от ромейския патриарх и от римския папа. Ако вярваме на някои съвременни историци на български до 10-ти век е говорела половината от българския народ, а на славянски около 15%. След това обаче славянският език е наложен като църковен и административен език и започва да въздейства върху говоримия български език. Впрочем в историята има и други подобни случаи. Ще си послужа с английския като пример. След завземането на страната от норманите на Вилхелм Завоевателя говоримият англосаксонски език се насища с френски и латински думи, които днес съставят около 60 % от английския речник. Но граматичният му строеж остава германски и затова съвременният английски език спада към германските езици. Същото е положението и с румънския език – той се смята за романски, макар че голяма част от речниковия му запас е от славянски произход. Да, но какво е положението с българския език? Уви, никой не е пресметнал каква част от речника му е славянска и каква – българска. Преди ни учеха, че от прабългарския (който беше смятан за тюркски език) били останали само 10 думички, но с налагането на теорията за източноиранския произход на българите става ясно, че това не е така. И наистина в нашия език съществуват много думи, които означават абсолютно едно и също нещо, явно едната от идва от славянския, а другата от българския
език:
Славянска Българска
красив – хубав
зъл - лош
любов - обич
бягам - тичам
дом - къща
пъстър - шарен
слагам - турям
родина - татковина
ходя - вървя
летя - хвърча
ленив - мързелив...
Ако поровим в синонимния речник ще открием доста други такива двойки. Освен това има много думи, които не съществуват в другите славянски езици: баща, майка, бате, кака, чичо, чинка, вуйчо, вуйна (и други понятия за родство, които в българския език са много повече отколкото в славянските езици), мома, момък, кал, балкан, планина, кокиче (и названията на много растения, храни, сечива)... Да, май доста повечко от 10 са българските думи в днешния ни език. А какво да кажем за граматиката му? И там виждаме много особености, които не се срещат в останалите славянски езици. В никой от тях няма например членуване, а в нашия имаме задпоставен член, който за мъжки род има даже две форми – пълен и непълен. Всички славянски езици са синтетични (т.е. имат падежи), а българският е аналитичен (без падежи). Нямаме времена от спомагателен глагол и инфинитив, нямаме дори инфинитив. От фонетичните отлики ще спомена гласната Ъ, която не съществува не само в славянските, но и в повечето индоевропейски езици. За съжаление аз не съм специалист по сравнително езикознание, виждам само най-явното. Така че ще трябва други да дадат отговор на въпроса който зададох. Но като знам колко бързо новите схващания си пробиват път в историята (от години най-известните български историци пишат и говорят за иранския корен на древните българи, а в учебниците още ги броят за тюрки), съмнявам се в българската лингвистика въпросът за неславянския произход на българския език да бъде поставен по-рано от 22-ри век.
А дотогава: българският език може и да е славянски, но в такъв случай е дяволски странен славянски език.
© Мария Георгиева All rights reserved.