Sep 17, 2013, 11:35 AM

След дългото чакане 

  Essays » Personal
1677 0 3
3 мин reading


 

Беше хубаво. Непознато. Събуждаш се един ден и осъзнаваш, че си щастлив. Не от това което си, а от това, което се стремиш да бъдеш. Стремежът е признак на сила. От къде идва силата ли? Със събуждането си също си осъзнал и колко влюбен си в перфекционизма, изразен в половинката ти. В началото си мислиш, че любовта ти е истинска само към него. В последствие разбираш, че си влюбен и в живота - в красотата на природата; в малките, цветни летящи пеперуди, изразяващи приближаващата пролет; силно блестящото слънце и усмивките на хората. Влюбен си във всичко, което те обгражда. Късметът съпровожда смелите. Вроден е в човека, чакащ да го поиска достатъчно за да се изрази визуално. Желанието е неприязън за тези, които не знаят как да го постигнат. За тези, които знаят, е повече от злато, перли и скъпоценни камъни. Предметното отдавна не е част от нейните желания. Та какви желания може да има, след като получава всичко в изцяло духовен смисъл?

   Мислиш си, че ще ти отнеме дълго време докато намериш това, което винаги си искал - дали осъзнато или не, дали си го искал, или просто си се нуждаел от него - един ден се убеждаваш! Там е. Съществува. Разбираш, че си обречен да успееш.

   Бяха създадени един за друг. Всяка нейна болка и тъга вече нямаше да е само нейна. Няма да се налага да се справят сами с тежестта, с която ги дарява животът. Всяко едно страстно сливане на устни; всяко едно нейно прокарване на пръсти в косата му; всеки поглед, след който гърдите се разтрисат от вълнение; всяко изречение, следяно дума по дума - те дават сила за живот. Сила да продължиш вечната борба към успеха, щастието, удовлетворението, което всеки на тяхно място би постигнал. Дните на отчаяние са пред края си. Всяко място, което ще посетят; всяка емоция, която ще споделят; всяко ядосано изражение, което ще предизвика и ярост и сладост. Всичко ще бъде споделено. От километри си личи. Знаят, че няма да се изоставят. Вярват го. Никога повече не искат да изпитват тази празнота, която са изпитвали преди. Хубавото бе, че дори не помнят как са се чувствали преди. Преди него. Преди нея. Преди любовта да завладее цялото ти тяло, ум, същност.

   Толкова е превзел съзнанието и. Кара я да помни само хубавите моменти. Човекът, който я е накарал да повярва, че това, което наистина има значение, е това, което си постигнал чакайки- с голямо търпение. Щастието, подкрепата, несамотата. Всичко ти изглежда като сън, но е и толкова реално.

   Тя не е от типа жени, който ще замаже разстроеното си лице с грим, подпухналите от плач очи и посивелите от тъга устни. Не е от типа, който ще сложи първата разголена дреха, която намери, след поредната караница и излезе да търси нещо по- добро. Затварящото се в себе си момиче умее да пресъздава случилото се в главата си, да поправя грешките си и да се вглъбява в него все едно е единствения, от когото може да извлече капка живот. Той обичаше натуралната и красота, невероятната ù душевност и добротата, която излъчваше всеки път, когато погледнеше с онзи жален поглед, който го разтапяше, малките улични котенца. Той беше най- сърдечното момче, което тя бе срещала. Точното определение което тя му даваше бе: ''Истински мъж''. Тайната, която тя пази дълго време бе, че той всъщност не е само истински мъж, а и Мъжът за нея.

   Още преди да се срещнат той знаеше какво ще се случи между тях. Тя също, но не го беше изяснила пред себе си. Страхуваше се от това, което ще се случи, но това не я спря. Не устоя на твърдото си желание да го погледне на живо в очите. Един ден си отчаян, самотен и празен, а в другия се появява, хваща те за ръка, придърпва те към себе си и впива устни в твоите. Под звуците на спокойно бликащите вълни. Би ли могло да бъде по-перфектно? Нещо толкова чакано. Заслепен си от това, което ти предстои. Това, което нямаш търпение да изпиташ с новото. Не биха сравнили това с нищо.Нито с живота, защото не е вечен, нито с цъфтенето на листата или красивите пролетни цветя, защото сезоните се сменят. Това е просто мечта.

   От този ден нататък нищо не беше същото. Вече не казваха: ''Аз срещу всички.'', а ''Ние срещу всички''. Тя не се страхуваше да затвори очи, а той не се страхуваше, че пак ще остане сам. Всичко остава в миналото. Позитивизмът вече е нейната единствена опция, а неговата единствена цел бе да я пази!

© Християна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • „Там е. Съществува. Разбираш, че си обречен да успееш“ - това ми хареса

    А конкретно относно любовта - дава опори, но не е ли по-добре да умееш да си силен сам, за да можеш да ѝ се наслаждаваш напълно?
  • Съгласен съм с всичко по горе написано, но не и с твърдението, че живота не е вечен...ако животът не беше вечен кажи ми от къде имаш дарбата да знаеш толкова много за живота та чак звучиш сякаш имаш опита на вечноста...за което можех да ти се поклоня по принцип, ако и аз нямах същия опит и всичко казано от тебе не ми звучеше като тривиална истина поднесена по очевидно много интелигентен начин от едно много красиво момиче...което до скоро се е вълнувало основно от котенцата на баба му
  • Моля те редактирай си писането виждам че не си малка но пишеш като за 9 годишна и моля те не прави забележки на мен за писането
Random works
: ??:??