Следите на думите
Следите на думите
Как призывный набат, прозвучали в ночи тяжело шаги,-
Значит, скоро и нам уходить и прощаться без слов.*
В.В.
Блясък на отразено злато. Тътен на тежки, медни камбани в нощта.
Тревога?
Не...
Празник!
Многая лета, многая лета...
Щастлива Новата година!
На гарата нямаше празник. Тъжни, локомотивите раболепно стояха по коловозите.
Единственият звук идваше от задния двор. Празнични автоматични откоси, разкъсващи безпроблемно плътта на наредените до стената... Телата, извлачени навън, оставяха безкръвни следи в пресния сняг. На товарната рампа работници, с изнурени лица и тежки лопати, разпределяха труповете в открити вагони...
Дезертиралите бяха натъпкани във вагони с решетки.
Думи, думи, думи – цели ешелони думи, заминаваха към ГУЛА-ците на съвремието. Там щяха да бъдат отчетени и забравени. Едно време безценни, а сега вече изгубили стойността си.
Изхабени и безвкусни от прекомерната си употреба, повечето думи доброволно се бяха предали.
Красотата им бе повехнала!
Картечните залпове от думи и камшичното им свистене бяха останали някъде назад във времето.
Вече не можеха да убиват, да смазват, да възбуждат...
Без излишен героизъм, бавно и печално, те се прибираха обратно в дебелите прашни речници, захвърлени някъде в тъмното мазе на забравата.
И ставаха свидетели - на собственото си погребение!
Нека да Ви е честита Новата година!
Словото умря!
* Като сигнал за тревога прозвучаха в нощта тежки стъпки –
Значи скоро и ние ще си отидем, прощавайки се безмълвно.
© Филип Филипов All rights reserved.
