Когато открих колко слаб съм... нещо пробуди се в мен и пътя поех на този, който събудих... и звяр бях, и хишно куче. И вълк, и огъня в недрата на нея... а тя пак, след не много, ме събуди. И пак, пътя поел, аз видях звяра в себе си, в обути панталони. И ризка, и очи от изумруди... и леден бях, и красив, и студен... и пътя следвах на онзи, който тя в мен пробуди... и себе си в стъпките гоних, за да се открия... и по плажа, бос, себе си... следи заличавах, от себе си да се скрия... в тишината на гората слънцето ме разбули... през листата, меча в мен, от светлината се събуди... и сам изгнаник в себи си, аз продължавам в продължението на острието... на върху му тя ми се
усмихва... в харастите попива кръвта ми... безплътното ухание себе си... оставям в себе си... меча

INDY-NIKE  na X-   14.06.2007