Всеки от нас има потребност да общува. Да говори с някого. Да споделя. Да бъде нужен. Тръгваме по път, по който не можем да вървим сами. Необходими са ни опора и споделеност. И в търсенето си, ние срещаме различни хора. Доверяваме им се до такава степен, че споделяме неща, които стряскат самите нас. Показваме им най-съкровените си чувства. Чувстваме се добре. И забравяме , че няма вечни неща в този живот. А така ни се иска тази споделеност да продължи колкото се може по-дълго. Но е достатъчно да погледнем природата, за да разберем, че всичко следва пътя си, независимо от нас. И пролетта, която е толкова красива с цъфтящите си цветове се превръща в непоносимо с горещината си лято. И неусетно се потапя в дъждовна есен и замръзва в ледовете на зимата. И колкото и да са ни носили щастливи мигове и радост, дните ни остават в спомени, далеч назад във времето.
Срещаме много хора в живота си. Те ни дават, отнемат и си отиват. А ние можем само да отбележим присъствието им във времето, което ни ...