Aug 4, 2012, 10:27 AM

Смисъл

1.7K 1 0
1 min reading

Смисъл

 

Да намериш смисъл тогава, когато всички мечти са сринати, всички надежди изгубени и нямаш опора от тези, от които очакваш  и обичаш много.

Чудиш се дали си струва да се събуждаш сутрин и да имаш усещането, че нещо те е притиснало така силно и не можеш да помръднеш. Да не можеш да се довериш на никой, защото всички около теб не те разбират и си мислят, че не си в ред.

Да си отговориш на въпросите, връхлитащи неспирно.

Не можеш да се решиш какво да правиш, колебаеш се и ту приемаш чуждите мнения, ту ги отхвърляш, но си безкрайно сам и безкрайно опустошен от мъката, която стяга сърцето ти. И тази мъка идва от неразбирателството с най-близките, от недостатъчното доверие в себе си и чакането на помощ.

Дълбоко навлизат обидните думи и се загнездват там, вътре или им отговаряш през сълзи на слабост. А ти плачеш не от слабост, а от кървящата рана в прободеното ти сърце, не можеш да си поемеш въздух, не можеш да се отпуснеш, не можеш да спиш и мислиш, мислиш, докато се съмне.

Когато не намираш пътя и когато не намираш смисъла, значи че имаш нужда да си отдъхнеш... Тази спирка за зареждане е важна, защото си изхабил горивото – собственото опование и желание да се справяш с всичко, което идва в живота ти.

Достатъчно е да спреш, без да правиш нищо, без да чакаш някой да проумее какво ти е.

Наслади се на момента, че си жив, и нищо повече!

В това е смисълът - че дишаш, макар и трудно, че сърцето ти бие, макар и с болка, и че усещаш със сетивата си това, което те заобикаля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВИКТОРИЯ Бобева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...