Смисъл

Да намериш смисъл тогава, когато всички мечти са сринати, всички надежди изгубени и нямаш опора от тези, от които очакваш  и обичаш много.

Чудиш се дали си струва да се събуждаш сутрин и да имаш усещането, че нещо те е притиснало така силно и не можеш да помръднеш. Да не можеш да се довериш на никой, защото всички около теб не те разбират и си мислят, че не си в ред.

Да си отговориш на въпросите, връхлитащи неспирно.

Не можеш да се решиш какво да правиш, колебаеш се и ту приемаш чуждите мнения, ту ги отхвърляш, но си безкрайно сам и безкрайно опустошен от мъката, която стяга сърцето ти. И тази мъка идва от неразбирателството с най-близките, от недостатъчното доверие в себе си и чакането на помощ.

Дълбоко навлизат обидните думи и се загнездват там, вътре или им отговаряш през сълзи на слабост. А ти плачеш не от слабост, а от кървящата рана в прободеното ти сърце, не можеш да си поемеш въздух, не можеш да се отпуснеш, не можеш да спиш и мислиш, мислиш, докато се съмне.

Когато не намираш пътя и когато не намираш смисъла, значи че имаш нужда да си отдъхнеш... Тази спирка за зареждане е важна, защото си изхабил горивото – собственото опование и желание да се справяш с всичко, което идва в живота ти.

Достатъчно е да спреш, без да правиш нищо, без да чакаш някой да проумее какво ти е.

Наслади се на момента, че си жив, и нищо повече!

В това е смисълът - че дишаш, макар и трудно, че сърцето ти бие, макар и с болка, и че усещаш със сетивата си това, което те заобикаля.