Society Was Drunk
Обществото беше пияно. То беше опиянено. Беше лигаво и гадно, лепкаво и мазно. Беше кич. Беше смесица от алкохол и ‘Be My Lover'. То мразеше София, защото беше от Варна... И Варна, защото беше от София. И без това омразата бе основната му функция. То имаше само една цел - да мрази, да мрази, да мрази докрай, до изприщване, да мрази до безсмисленост. В омразата си, то обичаше да обича. И обичаше мен, спящия на леглото алкохолен наркоман. Ръчкаше ме, буташе ме, задушаваше ме с обичта си... И крещеше на всички ‘Lay All Your Love On Me'. То бе смог. Безкраен смог. И дишаше от този смог. Дишаше изпаренията и се кефеше на живота. Дишаше като дърво, обичащо въглеродния диоксид. И беше разцъфнало, напъпило, пролетно. Мръсотията го караше да цъфти, да бъде чисто. Безоловният бензин даваше чистотата му. А горе. Горе бе стерилно. Там нямаше мръсотия. Имаше само кристално синьо. Студено синьо. Нищо. Кристално нищо. Студено синьо нищо. Животът и щастието бяха долу, при смога. Чистотата беше при смога. А истинската чистота... тя агонизираше от самота. Тя си дремеше там горе и беше студена. Беше безлична, тъй като нямаше кой да й придаде лице. Беше кръгла нула и се надуваше пред мръсотията с красотата си... А аз. Аз дишам от смога, някъде там на леглото от бренди и ви наблюдавам. Аз съм там, сред вас, не ми се чудете... Просто го чуйте. То издава звук, не можете да пропуснете да го чуете. Просто няма как. То бие, бие, бие. Сърце, сърце, сърце!
Sofia
19.01.2007
2:27 AM
© Владимир Белов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз не уважавам себе и света. Това е. Форумът всъщност е мой. Или по-точно - наш. Поддържаме го ние (аз и още няколко човека). Администрираме го, казано на интернет език.
-
мда, постнал си любимия си форум, а аз имам време за губене сега
А би ли ми разшифровал това-Моето послание към всички е... да уважават себе си и света. Аз лично не уважавам тези две "категории".?
-
Съвсем не. Тъпо ми е постоянно. Тъпо и меланхолично. Просто невинаги имам физическата възможност да напиша това, което искам, да не говорим, че съм пресял сериозно всичките си произведения и съм сложил тук само тези, които ми харесват. Понякога, дори и да ми е тъпо, не пиша, тъй като не съм сигурен дали ще излезе нещо свястно, а ми се ще изискванията, които имам към себе си, и то не само в областта на литературата, а и във всяко едно отношение, да бъдат високи.
-
значи много рядко ти е тъпо)
-
Не знам дали е признак на стремеж. Като ми е тъпо - пиша. Слагам думите върху белия лист. По-просто е, отколкото изглежда.
-
ми пиши, кой ти пречиПросто слагай думите върху бял лист и давай да четем, хубаво е че имаш изисквания към себе си и си недоволен, това е признак на стремеж, нали?
-
Де да бях интелигентен, какви хубави произведения щях да напиша...
-
щом си признаваш подобно нещо си супер интелигентен!Поздравявам те!!
-
Защо съм песимист? Защото съм глупак!
-
защо си песимист, не може да е за всичко. Все за нещо си оптимист.Харесва ми как пишеш .това не е ли оптимистично за теб?
-
Да, Галина.
Ами те хората си знаят - пък и не беше особено посещавана... Ще си напавят нов форум пък -
Х.Г.-Хуманитарна Гимназия е нали?
И аз в такава завърших!
Поздрав за есето! -
Аз съм хроничен песимист до дъното на душата си! Между другото, май ще закриват форума на ХГ "Дамян Дамянов" - Сливен.
-
Можеше и по-оптимистично
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
