May 6, 2007, 10:44 AM

Society Was Drunk

  Essays
1.6K 0 14
1 min reading
 

Обществото беше пияно. То беше опиянено. Беше лигаво и гадно, лепкаво и мазно. Беше кич. Беше смесица от алкохол и ‘Be My Lover'. То мразеше София, защото беше от Варна... И Варна, защото беше от София. И без това омразата бе основната му функция. То имаше само една цел - да мрази, да мрази, да мрази докрай, до изприщване, да мрази до безсмисленост. В омразата си, то обичаше да обича. И обичаше мен, спящия на леглото алкохолен наркоман. Ръчкаше ме, буташе ме, задушаваше ме с обичта си... И крещеше на всички ‘Lay All Your Love On Me'. То бе смог. Безкраен смог. И дишаше от този смог. Дишаше изпаренията и се кефеше на живота. Дишаше като дърво, обичащо въглеродния диоксид. И беше разцъфнало, напъпило, пролетно. Мръсотията го караше да цъфти, да бъде чисто. Безоловният бензин даваше чистотата му. А горе. Горе бе стерилно. Там нямаше мръсотия. Имаше само кристално синьо. Студено синьо. Нищо. Кристално нищо. Студено синьо нищо. Животът и щастието бяха долу, при смога. Чистотата беше при смога. А истинската чистота... тя агонизираше от самота. Тя си дремеше там горе и беше студена. Беше безлична, тъй като нямаше кой да й придаде лице. Беше кръгла нула и се надуваше пред мръсотията с красотата си... А аз. Аз дишам от смога, някъде там на леглото от бренди и ви наблюдавам. Аз съм там, сред вас, не ми се чудете... Просто го чуйте. То издава звук, не можете да пропуснете да го чуете. Просто няма как. То бие, бие, бие. Сърце, сърце, сърце!

Sofia

19.01.2007

2:27 AM

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Белов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз не уважавам себе и света. Това е. Форумът всъщност е мой. Или по-точно - наш. Поддържаме го ние (аз и още няколко човека). Администрираме го, казано на интернет език.
  • мда, постнал си любимия си форум, а аз имам време за губене сегаА би ли ми разшифровал това-Моето послание към всички е... да уважават себе си и света. Аз лично не уважавам тези две "категории".?
  • Съвсем не. Тъпо ми е постоянно. Тъпо и меланхолично. Просто невинаги имам физическата възможност да напиша това, което искам, да не говорим, че съм пресял сериозно всичките си произведения и съм сложил тук само тези, които ми харесват. Понякога, дори и да ми е тъпо, не пиша, тъй като не съм сигурен дали ще излезе нещо свястно, а ми се ще изискванията, които имам към себе си, и то не само в областта на литературата, а и във всяко едно отношение, да бъдат високи.
  • значи много рядко ти е тъпо)
  • Не знам дали е признак на стремеж. Като ми е тъпо - пиша. Слагам думите върху белия лист. По-просто е, отколкото изглежда.

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...