Oct 1, 2020, 11:31 PM

Солидарно 

  Essays
867 0 8
8 мин reading

СоЛиДарНо

 

 С теб съм. До теб съм. За теб съм. Зад теб съм. В теб съм...

Готова Любовта започва със Солидарността...

Писателят маскира хубаво

своите Книги с подвързията на Знания.

Музикантът скрива грозотата в Света,

като ни поднася Красотата на гласа си.

Художникът заличава Калта,

извайвайки слaвни фигури на Личности.

Лекарят премълчава-

магьосник и Борец за Живот.

Военният дегизира

всеки със Воля и Кураж.

Свещеникът с молитва

покрива лицата ни с Вяра

Учителят потулва Страха,

възпитава на Чест, Отговорност, Дълг.

Модата в Изкуството пренебрегва ограниченията-

безкрайна е силата на човешкият Дух и Мисъл.

Финансистът спотайва

инвестиция и иновация за устойчиво Бъдеще.

Любовта и Смелостта на Обувките на различните

в едно общество - обединено, здраво, успешно

през всички Времена напред и нагоре

 Плачейки Небето целува Земята, с Любовта си сътворяват Калта, изкупваща Грозотата в Света, чакаща Времето да извае красиви, смели и здрави фигурки на Личности, борещи се за Красотата, Справедливостта и Просперитета. Времето никога нито може да спре, нито да се върне назад, то е Ценност, Реалността, която създаваме, Изборите и начините за разрешаване на перипетиите, изпратени, като Дъга от препятствия. Как да живеем и успяваме, с кого да продължим и дали, кога да обърнем поглед, в какво да вярваме и следваме, какъв да е нашият общ Дом? Моето време, Времето навън, твоето време, времето в нас, Нашето време - тук и сега. Мразим болката прави ни слаб, неуверен, кара ни да забравяме всичко градивно, успехите, които въпреки всичко и всеки сме постигнали. Тя ни потиска, обърква, затваря, като износена обувка, ни кара да се чувстваме. Никой не харесва, нито иска такова нещо да изживее, нито да бъде публика на такава постановка.Пред нас, тогава остава въпроса боси ли да ходим, когато ни боли или някой го боли, няма ли повече да се нараним, когато изоставяме това, което ни прави силни? Нуждаем се от пример, от избор, от посока. Но никой не иска да носи Кръста на Съдбата, да следваме, но кой може да проправя път? Всеки, който на дела е:

С теб съм. До теб съм. За теб съм. Зад теб съм. В теб съм.

 С теб съм

Сега и винаги. Когато си добре, когато животът тече и тогава когато някой падне. Аз съм Ръката, ще те издърпа нагоре. До теб съм - непознат, за да се изправиш, да повярваш, да продължиш, защото всички сме едно цяло. Всяка единица, като парче от пъзел разпръснато по света, дали би била по-успешна отколкото, сглобена в обща картина на Родината? Ценена, опазена, предпазена, подготвена, реализирана, изявила се, тук, не там. Удома. Остани. Върни се. Въпреки всички различия и трудности, хармонията е в единството, в начина на прилагане на максимума от всяка личност за постигане на заветния резултат - завещанието на кръвта ни, генът на Нацията. Построяването на основи, базирани на отговорността, приемствеността, ценностите, солидарността. Силните ръце построяват път нагоре, не тласкат надолу, те задържат капитали и развиват човешкия фактор, научили и прилагайки истинското и стойностното. Те преминават през изпитанията, като ни помагат и ни учат да бъдем и ние войни на красотата, те вдъхновяват и успяват. Напомнят ни за Святото - Жената - Красива и Горда, тази която дава живот; Домът, там където е семейството; Родината с обичайте, традициите и райски природни забележителности, където си заслужава всеки да се докосне. С теб съм във всяка трудност и те каня да опознаеш магията на моята страна.

 До теб съм.

Щастието в борбата, в споделянето. Начина на живот сформира съзнанието ни, начина на справяне с трудностите и обстоятелствата каляват Волята и Характерът. Психологията ни дава насоки, как винаги да сме балансирани и да успяваме да се контролираме. Учи как да се справяме с грозотата в хорските Души и намерения. Радиото и телевизията разказват истории. Коя би избра, ако имаш само пет минути свободи? Тази за личност или там където е веселба за някой, за други пошло и жалко, но не и смешно? Ако искаш да нахраниш с качествата на подлост, завист, алчност, двуличие, безчест, няма нито да напълниш джоба си, нито обогатиш съзнанието си. Ако се дава поле на изява на силни личности и истории, почва за иноватори, хора изпреварили времето си, то те ще ти дадат нещо, което остава за цял живот. Това е Бъдеще. За теб, за децата ти, за техните деца, за всички нас. Силата е в Знанието, то е двигателят нагоре. Изкуството ни помага да се чувстваме добре, изсмуква всяка негативна енергия, като кормилото, което не ходи на ляво и надясно, а наред. В производството на Мечти, разделянето и противопоставянето не са Ключ, отварящ иновативен и интелигентен растеж, загрижеността, действията, екипността, моралът, въздействието са лека и решението за Просперитет. Няма Време за спирка, за боксуване, чакане. Красотата на талантите на различните, Знанията и Идеите следват Справедливостта, Реда и Увереността за Правилно.

 За теб съм

Красотата на Лицето, винаги привлича, Смелостта на Личността, е това което задържа. Възхищението, е това което е от нас, зародило се в нас, излизащо навън. Винаги остава въпросът: Какво ли е било в обувките на този човек? Да нарисуваме Света, красив, смел, победоносен. Спортистът всеки ден тренира, за да отиде на състезание и да даде всичко от себе си. Скрил дълбоко в себе си всички лишения, труд и избори, те черпи с опита си. За теб разказва как да бъдеш успешен, правилата за управляване на съзнанието, възпитаването на качества. Всяка крачка за него е била урок, който наготово може да приложиш, като той ти подарява частичка от себе си чрез каналите на информация и досега с него, начина му на справяне във всяка ситуация. Когато сме напът или тренираме, ни харесва да украсяваме реалността с хубава музика. Гласът е това, което въздейства не само на психиката, но и на емоционално ниво. Любимият текст остава, като татуировка в душата без граници, без време, за всички времена. Изкуство е да правиш качествени неща. Неща, за които си струва да посветиш текст за някого, да споделиш история или да изразиш чувствата си. Думите са тези вълшебни струни, които ни слагат Броня и красят Мислите и Намеренията. Учат ни как да бъдем успешни по достоен начин, отварят сетивата ни. Как да обичаме и да бъдем обичани. Любовта, която от древността е била причина за борба. Тази, която дава Кураж и Воля. До олтара завеждаме избраника за спътник в живота ни, там е святото място където отправяме молитвите си. То е част от живота на вярващите. Светлината, която дори при затворени врати на Храма, грее в нашия дом, правейки го Свят, изцелявайки го от Злото. Запалваме свещичка за здраве с и без повод. Колко пъти се заглеждаме в разтапящият се восък? Както колко пъти се замисляме оценката от изпит, цифрата, дали е реална или не? Учителят ни учи да пишем, четем, да бъдем. Новите технологии и възможността за ползване на интернет, системи за прожектиране, ни дават възможност да се справяме по-добре, по-лесно във всички ситуации. Ставаме по-ефективни, гъвкави. Колко обаче се замислиха за отговорността и инициативността? Децата трябва да бъдат пазени и развивани по най-добрия начин. Но какво е отношението им и какво е останало в съзнанието им за случващото се днес? Дори нещо ръчно изработено посветено на борбата с пандемията е безценна помощ и урок. Урокът на Живота. В ръцете на Медиците е Животът, които се спасява и онзи, който се предпазва.. Животът като цяло - как да постигнем Здравеопазването и Икономическият и Социален растеж. Информираността дава препоръки. Хора застават зад каузи, някои събират средства за разработване от специалисти на Спасение, тези различни хора в Живота. Различните правят света различен.

 Зад теб съм.

Различните правят света различен. Води ме. Ръка за ръка. Тук и сега.

 В теб съм.

В душата ти ми е най-добре. Когато е щастлива, успява да постигне целите си, удовлетворена, разпръсва енергия, която кара и другите да се чувстват добре. Всякаш всичко около нея цъфти. Като верен другар, да цениш е безплатно и най-голямото богатство. Отношението, Грижите, Отговорността са стълбовете във връзките между индивидите. Колкото по-здрави са, толкова по единно и целеустремено е обществото. Те са колелата на напредък. Когато е надвиснал мрак, аз съм нейният лъч Светлина. Аз съм Любовта, която не отстъпва, дава ти Кураж, не предава, Вярва в теб, не се крие, Бори се с теб, тя е тази която побеждава Съдбата, Болестта, Бедността, всичката Грозота. Тя те изпълва и кара да танцуваш със страст, всеки миг е специален, рисуваш с мечтите, пееш с чувства. Като машина на мечти си продуктивен, креативен, магнит за успех. Това, което ни прави хора, магията, която винаги те кара да можеш. Като елексир или награда, осмисля всичко което си, постигнал и желаеш. Близостта, контактът именно с любимия, дори само една негова снимка преобръща всички забрани. Любовта е Изкуството във всичките ѝ форми и няма бариери за нея, тя е вечна, непобедима и несломима. Модерно ходи с рисунки, мисли, напява, инвестира в най-цения капитал - човешкият фактор. Съвършенство, което всеки следва. Шедьовър, когато науката и изкуството вървят ръка за ръка под ритъма на хармонията между различните, взаимно допълващи се.

 С теб съм-Човек съм. До теб съм-приятелю. За теб съм – харесвам те и ти се възхищавам. Зад теб съм – заедно можем и ще се справим. В теб съм – в душата, сърцето, съзнанието ти– така се обича, плачейки от любов те Целувам...

 

© Tebasile All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Четох и други твои неща и Всякаш есето и коментарите са писани от съвсем различни хора. Ще си позволя да те цитирам:
    "Силата е в познанието. То е двигателят нагоре"
    А за да бъде един творец убедителен и красноречив, е необходимо да владее "азбуката" на изкуството си, а не да води воЙни с нея. Авангардизмът е прийом на най-грамотните и просветени.
  • Не са мисли, а поезия. Последните два параграфа са особено важни. Особено последният, особено последното изречение. Нека умът се разпростре нашироко, а душата лети нависоко. Наистина, има думи, които съм заобичал, понеже са дошли право от сърцето. Те са истински, и ще си останат такива. И вече са и мои, но имат ли думите собственик? Имената обаче имат собственик, понеже всеки идва на този свят с името си, и му остава верен докрай, а останалото ще си остане загадка.
  • Да,Благодаря Ви. Харесва ми сайта, идеята ви. Смисъла да има поле за дискусия. Обожавам да се уча от другите. Както казахте, няма смисъл повече от мои коментари. Благодаря.
  • Благодаря, но поясненията са излишни. Им и име Надежда и т.н. SMS има цели сайтове с шаблони, написани по тоя начин. Тука сме в сайт за творчество, което не означава, че ще вкарваме жаргонните писаници от нета, а точно обратното: трябва да се придържаме към езика и граматиката си. Въобще не е интересно, а утежнява дори текста и четенето.
    Иначе ми допада как пишеш - интересни хрумвания, идеи, аргументи.Смислени неща.
    Хайде да не учим на твоите страници български език, м?
    🌹
  • Идеята е чрез художествените похвати на Метафора, олицетворение, персонификация ,да се хиперболизира(акцентира) стойността. Има хора, която носят името ''Любов'', но тук се цели по-дълбоко внушение. Противопоставянето на Качествата (достойнствата, добродетелите) на Негативните аспекти от живота. Важността от това да сме загрижени, отговорни, солидарни, заедно да се справяме. Думите( с главна буква) се разглеждат както от граматическа, така и от художествена форма. Показва различните проявления на солидарността. Дали бедността е, като социален статус или духовен свят, или някой човек с такова име? Тя е представена с чисто човешките проявления. Идеята е ''Оживяването'' на красотат и грозотата, като показва как всичко рефлектира върху нас, живота. Специфично или интересно при четене би било. Така както човек си има любим автор, любопитен или не неговата идея за четене
  • На мен пък ми прилича на форума в калдата - там някои от години пишат с главна буква почти всяка дума. Не с главна буква се набляга на "Аз съм Любовта, която не отстъпва, дава ти Кураж, не предава, Вярва в теб, не се крие, Бори се с теб, тя е тази която побеждава Съдбата, Болестта, Бедността, всичката Грозота...", а със смисъла, който се влага и разкрива в текста. В българския не се пише така!
    Все пак тук не е чат и форум.
  • Харесва ми... да се обличат с мислите ми. Де жа Вю е приятно усещане.
  • Много странно...всякаш съм го чел това някога. Де жа вю. Има интересни мисли. Имам чувството, че някой трябва да ходи зад Вас, елизабеТ, и да подрежда текста.
    “Всякаш всичко около нея цъфти”, поетично е.
Random works
: ??:??