Jul 22, 2010, 11:27 PM

Среднощни мисли

1.9K 0 1
1 min reading

Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, семейство, които те обичат и ценят, тогава вече започваш да се объркваш. И тук отчаянието намира своето място. Започваш да се чудиш с какво си по-различен, какво те кара да отблъскваш всички, за които ти пука, какво те кара да се страхуваш – миналото или бъдещето? Тогава ставаш тъжен, меланхоличен и себичен и забравяш, че всички около теб също чувстват, също са раними, също изживяват своите неща така, както и ти го правиш всеки ден. И така една малка част от теб започва да крещи, там отвътре, и те моли да я чуеш, да ù повярваш, че не си сам, че никога не си бил и че това е нещо временно, както е временен животът, и няма да продължи дълго... Хубаво е да успееш да се научиш да я слушаш, нея, Надеждата. И точно успяваш да чуеш първата сричка и отново се случват тези, объркващите неща, без дори да си успял да разбереш коя е първата дума, и този целият процес се повтаря отново и отново, нищо, че го знаеш наизуст, нищо, че всеки път завършва по един и същ проклет начин – безнадежност... Тогава идва един друг момент, в който започваш да търсиш грешката в себе си и преравяш всички важни моменти и ги изживяваш наново, но от другата страна, опитваш се да бъдеш другия, но не и себе си. Така всеки път започваш да губиш по една микроскопична частица от себе, докато не осъзнаеш, че това те погубва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...