Срещу Създателя
И създаде Господ човека. Защо, все още е загадка и сигурно никога няма да стане ясно. Но е неоспорим факт. В началото човекът беше много несъвършен и беззащитен. Беше зависим от всичко. От студа от жегата от глада от хищниците, от всичко. С течение на времето започна да се усъвършенства. Позна огъня. Казват, че му бил подарък от Прометей. Аз лично се съмнявам. Според мен Творецът се смили над човека и направи така, че да открие огъня. Да се стопли и да започне да си приготвя сносна храна. Преди това обаче Създателят му помогна да открие друго много важно нещо. Научи го да убива. От там започна истинската еволюция, от убиването. Човекът започна да убива за да се храни, да се облича, да усъвършенства оръдията си на труда. И в началото започна да убива по необходимост. След време откри, или му беше помогнато да открие, че може да убива не само за да се храни и облича, а може да убива за удоволствие, задоволявайки свои низки страсти, които се появиха, кой знае от къде. Със сигурност Създателят не му ги беше вменил. Така минаваха години. Хиляди години. Години на еволюция и усъвършенстване на човека. И всичко това благодарение на огромния еволюционен скок. Да се противопоставиш на себеподобния и в крайна сметка да му видиш сметката. Историята на човечеството се изпълни с войни и убийства, коя от коя по кръвопролитни. А еволюцията напредваше. Човешката цивилизация се развиваше, което не значи, че нещо в манталитета на хората се променяше. Не, по-скоро не. Основните неща, които движеха света си оставаха същите.
Междувременно, историята и митологията на човечеството започна да се пълни с примери на всевъзможни „герои”, на които не им стигаше земния им героизъм, ами се обърнаха срещу Създателя. Въобразиха си, че са толкова велики, че могат да се борят с Него. И дори да го победят. Той разбира се в началото не им обръщаше внимание. Пренебрегваше ги от висотата, на която се намираше, като мушици в пролетен ден. Докато мушиците не ставаха нахални конски мухи, които досаждаха неимоверно. Тогава се налагаше Той да ги плесне леко, като малки дечица, за да ги вкара в правия път. Беше изпълнен с благородство, състрадание и разбиране. Нали все пак това беше негово творение. Така е, но творението еволюираше и кой знае защо, все по-често се опитваше да се опълчва на твореца си. О, какво безумство. С безумството се стигна до там, че човека си създаде друг Бог, парите. А това беше следващият голям скок в еволюцията след убиването. На кого беше нужно това и кой му го подсказа на човека, е друга тема. Някои смятат, че е дявола но аз не съм убеден в това. И това, както и сътворението ще си остане загадка според мен. Така или иначе, парите вече бяха факт. Те така се преплетоха с причината за първия голям еволюционен скок, че в един момент станаха, като едно цяло. Човеците започнаха да убиват за пари, даваха куп пари за да бъдат убивани други човеци. Всичко това в името на новия измислен „бог”, парите. След втория еволюционен скок светът се завъртя стремглаво в спиралата на „новия бог”. От тук натам връщане назад нямаше. Творецът като че ли започна да изпуска конците. Или пък не, забавляваше се с малките игрички на творението си. Като човек, който гледа няколко паленца как се боричкат и снизходително им се радва и се забавлява. Да ама палетата започнаха да растат и ставаха зверове. Боричкането им не беше вече толкова невинно. А в един момент се опитваха да хапят и ръката, която ги галеше. А еволюцията продължаваше ли продължаваше.
Поело един път на развитие, което кой знае кой му беше подсказал, човечеството се отклони в посоката на материалното. Дали за добро или за зло, никой до момента не смее да каже, или просто никой не си задава този въпрос. Пък и имали ли смисъл? Така или иначе посоката беше избрана и връщане назад нямаше. Както знаем обаче развитието в една насока води до закърняване в друга. Това се случи и с човечеството. То загърби духовното и то закърня. Много от сетивността на човешкия мозък се загуби безвъзвратно. Някой казваха и сигурно са прави, че човека не използва повече от 15-20% от възможностите на мозъка си. А колко щеше да е хубаво да ползваше поне половината? Много неща щяха да са къде, къде по различни. Може би човека щеше да е поне 50% по-добър. Може би нямаше да го има първия и втория еволюционен скок. Всъщност, дали е така никой не знае. Пък сигурно никой никога няма да разбере, както беше и въпросът със сътворението.
И тъй като човека имаше нужда да компенсира закърнялата сетивност и невъзможността да използва онези 80-85% от мозъка си, му трябваше нещо ново. За щастие или за нещастие, онези 15-20% свършиха работа. А дали те бяха причината или някой по някаква причина подсказа на човека, какво да направи, сигурно никога няма да се разбере. Но това беше факт, беше измислен компютъра. В началото и той като човека, след сътворението, беше доста несъвършен и беззащитен. Беше голям и тромав и всъщност не вършеше кой знае каква работа. За разлика обаче от човека, на който трябваха хиляди години за да се усъвършенства и да еволюира, на компютъра му трябваха само стотина. Може би защото Твореца беше дал прекалено голяма свобода на творението си да се развива свободно по някакви вселенски закони. А там всичко става прекалено бавно, както се знае. За разлика от Създателя, човека нямаше толкова време и се зае да усъвършенства компютъра. И се получи. Така добре си свърши работата, че не усети как попадна под властта на компютъра. Първо той направи така, че „компа”, както пренебрежително или пък с умиление го наричаше в началото, да му служи прекрасно. Човека прехвърляше все повече функции и отговорности на компютъра. Той смяташе,мислеше, действаше вместо човека. Той беше неговата памет, архив история, познание........ . Когато беше създадена глобалната комуникационна мрежа наречена „интернет”, връзките, контактите обмяната на мисъл , звук и картина, между човеците започна да се осъществява чрез него. Много хора предпочитаха да контактуват помежду си чрез него, а не реално, физически. Така се пръкнаха някои недоносчета, като Фейсбук, Туитър и още един куп. А човека ставаше все по-зависим от компютъра, глобалната мрежа и нейните недоносчета. Той загуби своята идентичност. Ако мрежата имаше проблем, човека също имаше проблем. Ако мрежата решеше да заличи някого, то той изчезваше, все едно никога не е съществувал, просто ставаше господин Никой. Цялата работа приличаше на паяжина, в която паякът беше „компа”, а човека беше мухата, чиято кръвчица неминуемо щеше да бъде изсмукана. С тази разлика, че в природата никоя муха не изплита сама мрежата, в която да бъде уловена. Това е присъщо само на „негово величество” човека. Стигна се до там, че човека започна сам да вгражда в себе си различни чипове, елементи и дори цели компютри, които междувременно беше направил толкова малки, че спокойно можеха да се имплантират дори в мозъка му. Дали за да компенсира онези закърнелите 80-85% от мозъка си, или точно заради невъзможността да ги използва, но човека даде възможност на компютъра да го завладее напълно. Всъщност може би някой му подсказа да направи така, но това едва ли ще разберем някога.
И така без да е особено активен но с огромната помощ от страна на човека, компютъра се обърна срещу създателя си и с лекота успя да го подчини. Човекът не разбра как се превърна в едно подвижно шаси за компютъра. Той продължи да се самозаблуждава, че е господарят, но уви отдавна не беше така. Господарят беше онова нещо наречено в миналото снизходително „компа”.
Така дойде третият еволюционен скок, но за съжаление, човека беше останал здраво стъпил на трамплина и не помръдна от него.
Скокът направи компютъра, царствено разположен върху глобалната мрежа и заобиколен от недоносчетата си. Сега той определяше пътя си, той взимаше решения и ги изпълняваше. Позволяваше разбира се на човека да си въобразява какви ли не небивалици за себе си, но всъщност това беше само привидно. Той беше господар на всичко и определяше правилата на играта. Беше се справил със създателя си на бърза ръка, в буквалния смисъл за някакви си стотина години.
И тук изкуствения му интелект прекали. След като подчини човека, той реши да се обърне и към Създателя на всичко. Да се опълчи на Него. Голяма грешка. Създателят разбира се наблюдаваше процесите, които кой знае дали сам не бе подредил? Това няма как да разберем. Но така или иначе Той зорко следеше случващото се на изстрадалата планета Земя и изчакваше удобен момент да вземе необходимите мерки. И моментът не закъсня. Изкуствения спря да се съобразява с всичко. Със заповедите на Твореца, с природните закони, които всъщност Създателя беше измислил. С две думи Изкуствения интелект започна да руши и променя всичко създадено от Него и това вече преля чашата. Създателя нямаше друг изход освен да унищожи изкуствения интелект, глобалната мрежа и всичко около тях. И Той го направи. Но покрай всичко това, уви се наложи да унищожи и собственото си творение, човека. Човекът така се беше сраснал с компютъра, че нямаше как. А може би така беше по-добре, или кой знае, може би така беше замислено? Надали някога ще разберем. Така или иначе, може би с известна доза съжаление, Той махна с ръка и в един миг изчезна и човека и компютъра и глобалната мрежа и целия ненужен боклук създаден от тях. Планетата Земя макар и доста съсипана стана някак по-спокойна и привлекателна. И тъй като на нея щяха да са и необходими няколко хиляди години за да се възстанови от поразиите сътворени от човека, Твореца щеше да има достатъчно време да измисли следващото си творение. И то със сигурност щеше да бъде много по-добро, защото Той никога не бъркаше.
Така, като че ли всичко започна отначало. А може би просто всичко се повтаряше. Никой не знае. Само Той. Защото той е Създателя.
Христо Семерджиев
София, 14.07.2016г.
© Христо Семерджиев All rights reserved.