Сродна душа…?

                         В свят, в който всички от нас непрекъснато бързат и тичат на някъде, как е възможно да срещнем нашата идеална половинка или така наречената “сродна душа”? Дали на света наистина съществува понятието “сродна душа”, което да ни убеждава, че там някъде живее “съвършеният”, който идеално ще ни пасне. Как може на света да има толкова отчаяни и в случая наивни хора, които все още вярват в това, че съществува една едничка любов, с която ще  бъдат завинаги. И ако е така когато се разделиш със своята “единствена” любов какво става след това-оставаш сам до края на живота си?

                          По различни поводи и срещи много мои приятели споделят как са срещнали своята “сродна душа” и как вярват, че ще са заедно до края на вечността. Когато се видим отново след известно време пък ми разказват как са се разделили със своите спътници и сега са срещнали някой друг, който изпълва живота им. Това ме наведе на мисълта, че понятието “сродна душа” съществува само в главите на вечно чакащите и наивни хора, но в реалността това е поредната измислица на света оформила се с помощта на всички клишета и банални фрази, създаващи илюзията за съвършената връзка. И другият интересен въпрос, който изникна в главата ми беше, че ако наистина съществуваше думата ”сродна душа” какво би станало, ако в бързия кръговрат на живота в големия град просто пропуснем нашата идеална половинка - ще си останем сами ли? Какво по-отчайващо от това да вярваш, че щастието ти зависи единствено и само от това непрекъснато да се оглеждаш и да внимаваш случайно твоята “сродна душа” да не се изплъзне? И като си помисля, че на света все още съществуват такива хора, които живеят в непрекъснатия страх - да не би случайно да не намерят човека слаган под категорията “сродна душа”, повярвали на това неизменно клише, само защото са прочели някое от онези луксозни списания с лъскави корици, в които вероятно е имало цяла статия озаглавена:”10 начина да не пропуснете идеалната си половинка”, което за пореден път доказва колко малко ни трябва, за да повярваме на нещо толкова абсурдно, което да ръководи живота на половината женско поколение.

                           Въпреки моето твърдо мнение относно сродните души все още се намират хора, които безусловно вярват в това и като една ирония на съдбата половината от тях са мои познати и приятели. На едно от поредните събирания, на което бях, срещнах една моя приятелка, която не бях виждала от доста време. Знаех, че си има приятел, но си нямах представа за подробностите и за чувствата им. Без да я питам как са се влюбили, тя започна сама да споделя как са се запознали и колко била влюбена, не можах да си затворя очите и пред нейната теория как това е “той”-единствената и любов,идеалната и половинка и разбира се нейната “сродна душа”. И не можех просто  с няколко думи да разбия нейната теория и да и докажа, че всъщност греши и днес може би е с него, но утре ще е с някой друг. Интересна беше наивността, с която вярваше, че е срещнала съвършения за нея, човека, който напълно я изпълва и не можех да не се зачудя кога ще се осъзнае и дали това въобще ще стане? Отново изникват двете думи ”вероятно никога”, но въпреки това тя щеше да бъде щастлива, просто объркана и вечно чакаща.

                           В свят пълен със заблудени и наивно вярващи хора какво място остава за реалността…може би точно това ни трябва на всички, малка доза илюзия, която да ни заблуждава в съвършеността на живота и да ни кара да се усмихваме. Но в крайна сметка на света трябва да останат и хора, които са здраво стъпили на земята, и които знаят, че понятието “сродна душа” е една от заблудите на света, караща ни да вярваме с цялата наивност, която притежаваме, че въпреки всичко животът, любовта и светът са идеални.