Mar 27, 2008, 4:41 PM

Страдание

10.7K 2 3
1 min reading
 

Страдание. В българският тълковен речник можем да открием това под тази дума: Душевна или телесна болка: мъка, патило, теглило. Страдание... На английски език suffering, на френски misere, на италиански molto malato, на руски... но стига. Всеки език има дума за това състояние на духа. Когато изпитваме "душевна или телесна болка". Но дали просто болката... самата болка ни причинява страдание или просто ние наричаме болката с друго име, опитвайки се да намалим силата и като я наречем по друг начин? Или просто това е самозаблуда... прост биоток, създаден от нервните ни влакна, карайки ни да се чувстваме зле?
Не... всъщност смешно е да обвиняваме тялото си за това което ние чувстваме. Защото ние и само ние си го причиняваме. Без да искаме или нарочно. Има какви ли не глупави и умни, тъпи и хитри извинения за това което ние правим с телата си. И всички в края на живота си изпадат в "душевна или телесна болка"... или просто с една дума страдание.
Героите на много от популярните и не толкова популярни романи, филми, песни изпитват това състояние. Но те винаги оцеляват, борят се, и накрая побеждават или умират. Защото срещу страданието има само 2 пътя: победа или смърт. Но каква победа... временна естествено. Не можем да го победим. Ние може би сме вида който живее на Земята само за да страда. Защото всеки е страдал. Не се самозаблуждавайте. В-С-Е-К-И Е С-Т-Р-А-Д-А-Л. И не вярвайте на приказките за това колко щастлив е някой. Защото дълбоко в себе си той страда... и това е истината.
Красивото страдание... символистите го превръщат в нещо красиво. Защото всички техни лирически герои страдат... но от това страдание, от това търсене което те изживяват, се поражда нещо красиво. Нещо невероятно. Нещо гениално... гениално, макар и самия автор да страда, да иска да крещи от болка и мъка по любимата, или по това което е изгубил.
Но той стиска зъби и излива чувствата си върху листа. Макар и да нарича поезията блудница, и сякаш да иска да избяга, той продължава да се бори с зъби и нокти, желаейки да продължи да живее. Дори и това да му доставя страдание...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Минчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...