Страх от самия теб

Лежиш на леглото... на тъмно... но на теб не ти трябва светлина, не ти трябва да виждаш какво има около теб, ти си в собствената си стая, в собственото ти легло... но сякаш нищо тук не ти принадлежи. Лежиш замислено, гледаш тавана, твоя таван, под който спиш всяка вечер, но ти гледаш през него. Не виждаш голата сива стена, виждаш през нея... ярките звезди, блещукащи на черното нощно небе, кротки и мълчаливи, странични наблюдатели на собствения ти живот... гледаш ги всяка вечер, но този път е различно... те не мълчат, не те гледат безразлично, сега те ти се присмиват, виждаш ироничните им снизходителни усмивки, чуваш тяхното клюкарско шушукане, приглушено от песента, която звучи в ума ти... тъжна и меланхолична, звучаща съвсем несъзнателно в главата ти. Мислите ти препускат с бясна скорост и не можеш да уловиш нито една, за да разбереш какво чувстваш в момента, чувствата сякаш минават за миг през теб, преплитат се, боричкат се в празнината в сърцето ти, след което си отиват и те оставят още по - празен и объркан от преди... Продължаваш да гледаш небето, създадено от собственото ти въображение, дали това не е отражение на самия теб? Дали ти се присмиваш на самия себе си така, както тези звезди, с които е обсипано черното небе?... Спираш да мислиш за това, отвръщаш глава настрани... започваш да се унасяш във фантазията си за това какво ще правиш в утрешния ден, дали ще мислиш така както сега, дали ще действаш по същия план, дали ще направиш поредната глупава грешка или действие, което по-късно ще помислиш за безсмислено... започваш да се страхуваш от самия себе си, усещаш несигурност за това дали ще имаш самоконтрол или ще се оставиш на емоциите да те победят... но малко по малко загубваш нишката на мислите си, забравяш всичко... затваряш очи и заспиваш... потапяш се в дълбок сън, в един друг свят, където всичко е по-различно, по-хубаво, където ти си господар на самия себе си, свят измислен само от теб и само за теб, свят по-сигурен и безопасен от всяко друго място на света, сън, от който не искаш да се будиш... никога...