Страхът - най-горещият въглен, изпепеляващ и погубващ човешката същност. Той
унищожава вярата. Вяра, която ни поддържа живи и разкрива пред нас нов порив за
живот. Страхът ни отвежда до невидимото тайнство на душата, където е най-силният
огън на истинските чувства. В труден момент, попаднали в дебрите на
неизвестното, обсебени от страха, ние често губим самообладание. Ужасяващ,
загадъчен и мрачен страх, породен от незнайното бъдеще. Може би чрез него човек
се подготвя за следващи по-трудни моменти, може би той ни дава защита и опора
занапред. Но истината е, че надеждата е тази, която открива пред нас нови
възможности, и заради нея ние продължаваме да живеем и да се борим. Именно тя –
надеждата – е онзи блестящ бисер в съкровището от чувства, изпълващи душата ни.
Животът е поредица от мигове – някои запомнени, а други – потънали в съзнанието
ни завинаги, но винаги носещи собствената си история. През целия си житейски път
човек върви и пада, повалян от вятъра на неуспеха, спъван в затруднения и грижи,
но запазвайки вяра – продължава напред, изпълнен с любов към живота. Преминали
вече труден момент, уморени от въпроси и притеснения, тогава разбираме каква е
мощта на страха. Сила, която подчинява съзнанието и мислите на хората. Страхът
владее паниката и неведението. По този начин властва над нас. Да, той притежава
власт над нас, но истинската сила се крие в надеждата. След бурята винаги
изгрява слънце. Неоспорим факт е, че страхът има власт над съзнанието ни; че
радостта и тъгата винаги вървят ръка за ръка; че чувствата сгряват, но и изгарят
душите ни... Именно всички тези чувства изграждат нашето същество, защото това е
нашият живот – една Вселена, един свят, един човек, едно сърце...