May 26, 2005, 11:09 PM

Страничен наблюдател

  Essays
2.6K 0 3
2 min reading

Страничен наблюдател

 

 

 Окото ви е напоено с любопитство. То поглъща всичко наоколо. Забелязва усмивката и смеха, скръбта и сълзите. То улавя погледите.

Красиво е. Различно. Синьо, зелено, кафяво и черно. А може и пъстро да е. Събрало слънчевите лъчи и диханието на тъмнината в сърцето си.

 Аз виждам. Понякога виждам неща, които вие не виждате. Понякога. Окото ми краде от чуждото щастие. Това не е нарочно. Напротив. Без да искам. Несъзнателно.

 Не обвинявайте жадното за красота човешко око. То не може да накърни  вашия безценен миг. Абсурдно. Да гледаш отстрани е далеч по-лесно, отколкото да бъдеш в центъра. Но и далеч по-горчиво. Усетихте ли? Окото, като че погълна досадните пухчета от тополите. Уф... Неприятно. Сякаш имам конюктивит.

 Миг на радост. Окото ви излъчва светлина. А иначе не е слънчево. Защо се усмихвате? Целувката на онези двамата запалва огънче в очите ви. Какво си мислите? Красиво е нали? Окото фиксира момента. Наслаждава се или проклина. Мечтае.

 Стига. Реалността ви дърпа за шлифера. Окото се преумори. Обляха го твърде много емоций.

 Може би вие му завиждате. Понякога, когато изпадате в неблагоприятна ситуация се откъсвате от моментното щастие. И таз добра! Алчни хиени. Гърлата ви са толкова уголемени, че могат да глътнат положителната енергия на пет такива наблюдатели. В очите ви се поражда завист. Все още не е опасно за вас. Близо сте да затворите очите си напълно. НЕ! Ама вие приличате на магазин за зеленчуци и козметика! Изглеждате толкова смешно. Очите ви са някак празни, без какъвто и да е пълнеж.

 Свиква се. Затишие след река от сълзи. Очите ви горят, бягали са, за да спечелят златото, но сега когато небето отново е синьо те се задоволяват и с това, че усещат туптене. Туп-туп. Туп-Туп.

 Почерпете се. Днес гледането е безплатно. И все пак какво става с  очите ви? Пазете ги!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...